Очите на жената бяха скрити зад широки слънчеви очила. Косата й беше покрита с ефирен шал. Мъжът направи стъпка напред и Ребека го позна — беше Максуел Холмс. Ръката му потъна под визоновото палто, а жената притеснено се огледа. Миг по-късно му изпрати въздушна целувка и изтича към белия ягуар. Във фигурата й имаше нещо много познато. Ребека си отбеляза да помоли Даниел Блек да направи справка за регистрационния номер на колата й.
В главата й изведнъж се мерна познат образ, тялото й потръпна. Не, не може да бъде! Бързо вдигна бинокъла пред очите си и напрегнато се вгледа. Господи, не се бе излъгала! Жената с белия ягуар беше Даяна Уърлингтън! Какво, по дяволите, търсеше тук, какви бяха отношенията й с Холмс? Нали той подкрепяше Брандън? Нима заговорничеше с Пол Уърлингтън зад гърба му? Възможно ли беше забележката на Райън за мръсотията в политиката да се отнася именно за ситуации като тази? Нима Уърлингтън и Холмс са планирали убийството на най-близкия сътрудник на Брандън, за да го дискредитират? Нали подозрителното самоубийство на Винс Фостър — най-близкия помощник на Клинтън, донесе немалка вреда на кампанията на сегашния президент? Не, в това нямаше никаква логика. Далеч по-лесно бе да премахнат самия кандидат, тоест Брандън…
„Не бъди глупава!“ — тръсна глава тя. Госпожа Уърлингтън не е била на делово посещение в този дом — прощалните целувки недвусмислено доказваха това. Но какво от това, че жената на Пол Уърлингтън има интимни отношения с Холмс? Една банална изневяра и нищо повече. Съпругът не знае нищо, Брандън — също. Това ли е тайната, която беше открил Райън? И с кого е споделил своите разкрития?
В колата ставаше нещо, но тя не можеше да разбере точно какво. Сякаш Даяна заменяше визоновото си палто с нещо друго… „Не бива да рискувам — рече си Ребека и се сви на седалката. Може би ще успея да зърна нещо повече, когато ягуарът мине покрай мен…“ В следващата секунда госпожа Уърлингтън изскочи от колата, облечена в екип за бягане и шапка с козирка на главата. Визоновото палто потъна в багажника. После моторът изрева и ягуарът потегли надолу по хълма.
Ребека прецени, че няма смисъл да я проследява. Невярната съпруга най-вероятно щеше да се насочи към Нюпорт Бийч. Ще постои още малко на наблюдателния си пост, а когато се види с Даниел, ще му разкаже всичко…
Даяна вкара колата в гаража, гумите пронизително изскърцаха. Помещението беше огромно и побираше девет коли; имаше малка, но добре обзаведена работилница. Сърцето й изведнъж се сви. Свъсил вежди, мъжът й се беше облегнал на една от колите и я чакаше.
Обикновено се срещаше с Холмс не повече от веднъж седмично, тъй като и двамата имаха натоварена програма. Напоследък обаче той й се обаждаше доста по-често. Прикри страха си, усмихна се и слезе от колата.
— Здравей, скъпи — махна му с ръка тя и се наведе да измъкне сака от задната седалка.
Той не отговори и бавно се приближи.
— Къде беше?
Устата му беше здраво стисната, очите — присвити.
Даяна с усилие преглътна, после направи широк жест:
— Не можеш ли да познаеш? Ходих да потренирам… Защо, какво се е случило?
— Къде беше? — повтори намръщено той.
— Във фитнес центъра на кънтри клуба.
— Странно! — изръмжа съпругът й и пръстите му стиснаха китката й в желязна хватка. — Преди малко те търсих там, но ми казаха, че днес не си се мяркала.
Коленете й се подкосиха, но все пак успя да запази самообладание.
— Вероятно си говорил с някого от новите служители, които не ме познават.
— Помолих администратора да провери при всички групи — както в гимнастическия салон, така и в басейна — ледено процеди Уърлингтън.
— Там бях, скъпи — нервно се усмихна Даяна. — Станало е някакво недоразумение… — Сведе очи към ръката си и добави: — Пусни ме ако обичаш, боли…
Лицето на Пол Уърлингтън се беше превърнало в мрачна и заплашителна маска.
— Ако ме правиш на глупак, горчиво ще съжаляваш! — просъска. — Това ти го обещавам!
— Да те правя на глупак ли? — засмя се тя и избелените й наскоро зъби ослепително блеснаха. — Не разбирам за какво говориш, скъпи…