— Имаш ли друг? — попита през стиснати зъби той.
— Не — отвърна тя. После не се сдържа и добави: — Но кой може да ме обвини, дори и да имах? От години не съм имала нормален секс със съпруга си!
— Женени сме близо петнадесет години! — просъска Пол. — Би трябвало да ни свързват и по-други неща… Защото, за разлика от теб аз не смятам, че физическият контакт е задължително условие за един добър брак.
— Това е твоето мнение! — гневно извика тя. — Но за мен физическият контакт е важен! Аз имам нужда да бъда докосвана, милвана, любена! — Гласът й затрепери: — А твоето отношение не е естествено… Ако не вярваш, питай лекаря…
— Говорила си за тези неща със семейния ни лекар? — попита той с разширени от ужас очи.
— Все с някого трябваше да споделя — кимна тя и нервно прибра един кичур под шапката си.
Пол зяпна, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Как си посмяла?!
— Посмях, защото ти изобщо не желаеш да говорим по този въпрос! — премина в настъпление тя. — Просто нямах друг избор! — Пое дълбоко дъх и добави: — А знаеш ли какво ме попита той?
Очите му пламтяха от гняв.
— Какво?
— Да не би да си педераст…
Ръката му се стрелна нагоре, плесницата беше оглушителна.
— Как изобщо си му позволила подобно нещо?!
Даяна ахна, притисна с длан зачервената си буза и изкрещя:
— Какво ще направиш, ако наистина съм била при любовник? Ще подадеш молба за развод? — Обзета от бесен гняв, тя забрави всякаква предпазливост: — Хайде, направи го! Да видим тогава какво ще стане с политическите ти амбиции! Твоите избиратели не са привърженици на развода. В момента, в който ме изоставиш, трябва да забравиш голямата мечта на живота си — да станеш президент! А аз не само ще прибера половината от всичко, с което разполагаш, но и ще кажа на целия свят, че се развеждам, защото мъжът ми не ме е докосвал от години!
Уърлингтън стоеше пред нея и само поклащаше глава.
— Аз исках деца! — разплака се тя. — Но ти се противопостави… Моля те, обясни ми защо не желаеш да спиш с мен?
— Прекрати с тези глупости! — остро заповяда той. — Винаги съм мислил, че искаш това, което правя. И го искаш не по-малко от мен.
Гневът постепенно я напусна и тя започна да си дава сметка, че не желае да изгуби нито него, нито охолния живот, на който беше свикнала. Петнадесет години се беше примирявала с всичко просто защото най-голямата й мечта беше да бъде госпожа Уърлингтън. След подобна жертва имаше право да бъде съпруга на сенатор, а дай боже — и Първа дама някой ден…
— Наистина е така — глухо отвърна тя.
Погледът му не се откъсваше от лицето й. А тя потръпна, съзнавайки, че мъжът й прави огромни усилия да преглътне наранената си гордост.
— Тогава върви да вземеш душ! — рязко изрече той. — Отдалеч вониш на пръч! — В гласа му се долавяше открито отвращение. — Ще говорим по този въпрос по-късно, когато и двамата се успокоим.
Даяна кимна и се насочи към вътрешността на къщата с разтреперани крака. Критичният момент беше отминал. Ако Пол искаше да я изхвърли, вече щеше да го е сторил. Слава богу, че не я попита кой е мъжът. Очевидно изобщо не искаше да знае. Но беше сигурна, че от сега нататък ще следи всяка нейна крачка, което означаваше само едно — трябваше да прекрати връзката си с Холмс.
Прибирайки се у дома, Ребека забеляза фаровете на някаква кола, които примигнаха на десетина метра от къщата й. Вече беше доста тъмно и човекът зад волана се беше превърнал в неясен силует. Намали скоростта и се изравни с колата, готова всеки миг да натисне газта. После видя Даниел Блек, който й правеше знаци да кара след него. Няколко пресечки по-нататък той спря и тя бавно паркира зад него.
Даниел слезе и побърза да се качи при нея. Лъхна я приятната миризма на одеколона му и тя изведнъж си даде сметка колко отдавна не се беше намирала близо до мъж.
Разказа му с няколко думи какво беше открила, после му продиктува номерата, които си беше записала.
— Нима подозираш, че Максуел Холмс и Даяна Уърлингтън са убили мъжа ти, за да не разкрие връзката им? — втренчено я погледна той.
— Не съм сигурна — призна тя, после изведнъж се досети, че той не беше висял пред къщата й без причина. — Какво се е случило?
— Искам да прегледаме заедно няколко документа.
— Какви документи? — любопитно го погледна младата жена.
— Нека първо ти обясня какво възнамерявам да направя, за да бъдеш наясно. Не искам да предприемам нищо без твое знание.