Вятърът се усилваше. Дори в защитената от вълнолом акватория на пристанището се появиха бели зайчета. Ребека стегна шала на главата си и продължи да крачи напред-назад, за да се стопли. Надяваше се, че след ексхумацията вече разполагат със сигурни доказателства за убийството на Райън. Нервите й бяха опънати до крайност, не знаеше още колко ще издържи. Отправи една молитва към Бога всичко това най-сетне да приключи и убийците да бъдат наказани.
Вдигна глава и го видя да бърза към нея. Беше привел глава, за да се предпази от вятъра. Тя бързо се скри зад един от близките бетонни пилони и огледа кея.
Даниел мина покрай нея, кимна с глава и продължи. Тя изчака. След около пет минути, вече сигурна, че никой не го следи, забърза след него.
— Насам — тихо я повика той, скрил се зад ъгъла на ресторанта.
Ребека вече трепереше толкова силно, че чак зъбите й тракаха.
— Да влезем и да си поръчаме нещо топло — разтърка премръзналите си ръце той.
Тя охотно се съгласи.
Настаниха се на една от най-закътаните маси в дъното и той се извини за закъснението. В службата му възникнало нещо спешно, но вече нямало как да я предупреди. В очакване на кафето разговаряха за противното време.
Скоро не издържа и умолително го погледна:
— Хайде, кажи какво стана!
— Извинявай, май забравих какво ти е на душата — промълви младият мъж, а в кафявите му очи се появи някаква особена топлина. — След пълното токсикологично изследване в организма на Райън бяха открити следи от две субстанции: етилов алкохол и амитриптилин.
— Етилов алкохол?
— Той се появява, когато човек е употребил някое и друго твърдо питие — поясни Даниел.
— А другата субстанция?
— Тя е основната съставна част на лекарство, наречено елавил — отвърна той и внимателно я изгледа: — Това име говори ли ти нещо?
— Не. А трябва ли?
— Елавилът е антидепресант — поясни той, без да сваля очи от лицето й.
— Искаш да кажеш, че с него се лекува депресия?
— Точно така — кимна той. — Райън вземал ли е подобни лекарства?
— Не.
— Разбирам — кимна Даниел и отпи глътка кафе.
— Как действа това лекарство?
— Доколкото успях да науча, при първоначална употреба може да предизвика световъртеж и стомашно разстройство. Тези ефекти се засилват, ако заедно с него се приема и алкохол.
— Ето какво било! — блеснаха очите на Ребека. — Значи някой му го е пуснал в чашата!
— Лекарството не го е убило, Ребека — вдигна ръка той. — В най-лошия случай му е прилошало. Ние трябва да докажем, че някой му го е дал нарочно, с мисълта, че след като падне във водата, той ще изпита силна слабост и вероятно ще се удави.
— Какво искаш да кажеш? — взря се в лицето му тя.
— Самото приемане на въпросното лекарство не е достатъчно — започна той. — Ние трябва да докажем връзката между причина и следствие, тоест да бъдем абсолютно сигурни, че лекарството е причина за последвалата смърт на съпруга ти. Или е поставило начало на поредица от действия, довели до тази смърт. Например след приемането на елавила той се е почувствал зле и е тръгнал към долната палуба, за да повърне… — Смръщи се. — Ние трябва да докажем, че неизвестният засега извършител е бил сигурен именно в това въздействие на хапчетата. А след това да докажем, че той със сигурност е насочил Райън към долната палуба, а оттам и във водата… Или поне, че е очаквал това падане след споменатото действие на лекарството.
— Разбирам всичко това, но защо не оставим причината и следствието за по-късно? Защо не насочим усилията си към разкриването на човека, който е дал въпросното лекарство на Райън?
— Съгласен съм. Но преди това искам да те помоля за една услуга…
— Каква? — попита тя, сипа няколко капки сметана в кафето си и вдигна чашата.
— Искам да се свържеш с всички лекари, чиито услуги е ползвал Райън, и да разбереш кога за последен път са го преглеждали, имал ли е някакви оплаквания, искал ли е рецепта за антидепресанти.
— Вече ти казах, че мъжът ми не е вземал никакви лекарства! — гневно го прекъсна тя.
— Моля те, Ребека! — промълви Даниел и покри ръката й с длан. — Зная как се чувстваш, но това е важно. Трябва да бъдем абсолютно сигурни, че Райън не е взел лекарството сам.
Тя рязко отдръпна ръката си, очите й се присвиха.