„Мила Ребека, надявам се, когато откриеш този файл, всичко да бъде наред. Но за всеки случай бъди сигурна, че го виждаш само ти…“
Най-сетне си даде сметка, че тайнственият файл бе дело на Райън, и сълзите рукнаха от очите й. Той го беше скрил в нейния компютър, следователно подозренията й бяха верни — съпругът й наистина е знаел, че животът му е в опасност! Обви раменете си с ръце, опитвайки се да спре тръпката, разтърсила тялото й. Сега трябва да е силна! Изпитваше ужас от това, което й предстоеше да прочете, но нямаше избор…
Тони бе заел маса в „Мортън“ — едно от най-нашумелите заведения на Холивуд, и нетърпеливо поглеждаше входната врата. Обикновено Катрин беше точна, но днес закъсняваше вече с петнадесет минути. Най-сетне се появи на входа, моментално го забеляза и леко кимна.
Беше облечена в един от най-хубавите си костюми на „Армани“, мнозина мъже извърнаха глави след нея. Тя спокойно започна да си пробива път между масите, спирайки се да поздрави неколцина познати агенти и холивудски знаменитости.
На практика Тони не обичаше подобни заведения, предпочиташе тихите и романтични ресторантчета. А в „Мортън“ идваха предимно хора, които искаха да се покажат и да демонстрират близост с елита на Холивуд.
Понечи да стане и да издърпа стола й, но студеният й поглед го спря. Тя не обичаше любезности от тоя сорт. Много му се искаше да получи една приятелска целувчица, но Катрин се задоволи само със сух поздрав, след което се извърна към келнера, който бе изскочил край масата:
— Скоч с лед, моля!
Келнерът изчезна. Тони направи опит да докосне ръката й, но тя я отдръпна като опарена.
— Моля те, не пред хората!
Отношението й го вбеси. Защо държи връзката им в тайна, по дяволите? Нали би трябвало да го обича?
— Вече сме се разбрали за тези публични прояви на близост — прошепна тя. — Искам да вечерям на спокойствие, денят ми беше достатъчно тежък!
— Какво се е случило? — съумя да се овладее той.
— Брандън иска максимално да се възползва от благоприятната промяна в общественото мнение и по цял ден е на разни срещи и приеми! — недоволно свъси вежди Катрин. — Съответно всички бъркотии във фирмата са струпани на моята глава! — Пое питието си от ръката на келнера, който се появи толкова бързо, колкото беше изчезнал, отпи и добави: — Не ми тежи чисто юридическата дейност, с нея отдавна съм свикнала. Но управлението на кантората буквално ме вбесява! — На лицето й се изписа обидено изражение. — Адвокатите сякаш са се наговорили да се оплакват, че са отрупани с дела! Изобщо не си дават сметка, че за три месеца губим двама съдружници и сега е моментът да се представят добре!
— А не го правят, така ли? — попита Тони.
— Изобщо! — отвърна тя и отмести кичур коса от очите си. — Навремето, когато някой съдружник ни заповядваше да скачаме, ние задавахме само един въпрос: от каква височина?
— А сега?
— Сега чувам какви ли не извинения — артистично извърна очи тя. — На един момчето му заминавало на лагер и трябвало да го придружи, на друг дъщерята се записала да играе бейзбол… На кого му пука, по дяволите?
— Светът се променя — успокоително рече Тони. — А заедно с него се променят и приоритетите. Доста от младите адвокати изобщо не се стремят да стават съдружници, тъй като това означава осемдесетчасова работна седмица и отказ от семеен живот… — Погледна я внимателно, очаквайки да реагира на намека.
— Тогава да си търсят друга професия! — изстреля в отговор тя. — Много бих искала да ги видя какво ще говорят, ако им се наложи да висят на опашка пред бюрата за безработни!
Той понечи да каже нещо, но в същия момент към масата се приближи плешив възрастен мъж с козя брадичка и Катрин моментално се разтопи в любезности. Тони изчака известно време с надеждата да бъде представен, после сам протегна ръка:
— Здравейте, аз съм Тони Некосия.
Мъжът се представи. Беше известна личност, собственик на една от големите филмови къщи в Холивуд.
Очите на Катрин се присвиха от гняв, но в следващата секунда устните й се разтегнаха в широка усмивка.
— Ние с господин Некосия правим опит да уредим едно дело — заяви тя. После настъпи Тони под масата и започна да говори за някаква сделка.
Тони сериозно се замисли как да реагира. Ако сега се намеси и каже, че делото е само претекст, а всъщност те имат интимна среща, Катрин щеше да се окаже в глупаво положение, също като него… Не го стори просто защото усещаше, че тя никога няма да му прости подобна постъпка.