Гърлото й пресъхна и тя стана да си налее чаша вода. Най-сетне откри причината за странното поведение на съпруга си през последните седмици от живота му. Бил е съсипан. Човекът, от когото се възхищаваше, изведнъж се бе оказал замесен в престъпление. Нищо чудно, че Райън не бе споделил с нея — вероятно горчиво е съжалявал за своите разкрития…
Преди смъртта на Райън и самата Ребека не би повярвала, че Брандън може да се замеси в подобни неща. За нещастие фактите сочеха противното. Прекалените амбиции го бяха превърнали в безчестен човек.
Остави празната чаша в умивалника и отново се върна пред компютъра.
„Когато се уверих, че Брандън не желае да постъпи доблестно, аз реших да си подам оставката. Копие от молбата ми ще откриеш в края на този файл.“
Ребека бързо натисна няколко клавиша. Искаше да види какво точно пише в тази молба. Но пред очите й изведнъж се появи нещо много познато…
„Драги Брандън,
Дълго мислих върху този проблем и вече взех своето решение. Никой не може да ме разубеди. Обичам тази фирма, денят, в който станах съдружник, беше един от най-щастливите в живота ми. Но сега просто нямам друг избор, освен да си подам оставката…“
Ребека изведнъж си даде сметка, че първите два реда от този текст представляват началото на прощалното писмо, което според полицията Райън оставил на бюрото си. Вероятно Джон беше открил написаната на ръка чернова и е откъснал началото и края.
Облегна се назад и потъна в размисъл. И тя, и Соловски бяха останали с чувството, че тази бележка е някак недовършена. Сега вече разполагаше с доказателство, че е било точно така.
Върна се на мястото, откъдето беше прекъснала, сведе глава и продължи да чете.
„Реших да пусна оставката си в едно от чекмеджетата и да направя последен опит. Да отида при Холмс и да го предупредя, че ако не остави Брандън на мира, ще се обърна към полицията. Имах чувството, че този тип ще ме послуша, но той буквално побесня. Същата вечер ми позвъни Брандън и каза да престана да се правя на Господ. После ме помоли да се извиня на Холмс, който явно веднага го беше информирал за моето посещение. Брандън изтъкна, че този човек има влиятелни приятели сред най-висшите ешелони на властта и да го заплашваш си е чиста лудост. Не искам да се извинявам, Ребека. Убеден съм, че на това трябва да се сложи край. Но вече имам всички основания да се страхувам за живота си и по тази причина реших да скрия този файл в твоя компютър. Преди да се обърна към властите, ще открия достатъчно доказателства за престъпната дейност на Холмс.“
Младата жена въздъхна и притисна пръсти към слепоочията си. Явно убиецът на Райън беше Максуел Холмс. А Брандън е предпочел да остане настрана. Обзета от паника, тя побърза да прочете писмото докрай.
„Бъди изключително предпазлива, Ребека. Не искам и ти да умреш. Ако успея да открия доказателства, преди да ме ликвидират, веднага ще се обърна към ФБР. Надявам се, че връзките на Холмс са на щатско, а не на федерално ниво. Моля те, не търси тези доказателства, в случай че ме премахнат. Предай това писмо на ФБР, заедно с всичките улики, които съм успял да събера до момента. Ще ги откриеш в края.
Искам да знаеш още две неща. Първо, открих, че Джон краде пари от фирмата. В куфарчето ми е скрита една банкова книжка, която доказва това. Второ, Брандън ме помоли да проуча миналото на Пол Уърлингтън. Открих нещо, което не бих желал да зная. То не бива да се използва за политически цели, но се страхувам, че ако научи за него, Брандън без колебание ще го използва. Оставил съм го на съхранение в шкафчето на фитнес центъра. Реших да го унищожа, но ако не успея — моля да го направиш вместо мен.
Обичам те с цялото си сърце, скъпа. И ужасно съжалявам, че те забърквам в тази мръсотия. Моля те, внимавай! Тези хора са опасни.“
Ребека опря глава на екрана и избухна в сълзи. Дълго време не беше в състояние да се овладее. Най-сетне тръсна глава, целуна последните думи върху екрана и тихо прошепна:
— И аз те обичам, скъпи!
Предстояха й важни дела, трябваше да се владее. Все още смаяна от ужасната тайна на Райън, тя започна да обмисля следващите си действия.
Първата й работа беше да копира писмото на Райън на две отделни дискети. Едната от тях пусна в плик, адресиран до родителите й, с молба да я запазят. После извади бележника от чантата си и трескаво го разлисти. Трябваха й домашният телефон и адресът на Даниел Блек. Ръцете й трепереха и тя отново си напомни, че трябва да се владее.