В дома на Даниел се включи телефонният секретар. Тя погледна часовника си — наближаваше десет. Дали е възможно вече да спи, или просто не желае да вдига? Но може и да е някъде навън… Реши да му остави послание.
— Даниел, обажда се Ребека Морланд. Открих един важен документ, който съпругът ми е оставил в моя компютър. В него са описани всички факти и обстоятелства около събитията, предхождащи смъртта му. Мисля, че вече зная кой и защо го е убил. Вече е късно, но въпреки това мисля да ти донеса файла още тази вечер. По този начин ще можеш да се запознаеш със съдържанието му още сутринта. Обади ми се веднага след като се прибереш…
Максуел Холмс дремеше пред телевизора. Телефонът иззвъня и той отвори очи.
— Ало?
— Ребека Морланд остави послание на телефонния секретар на онзи помощник областен прокурор, при когото ходи преди няколко дни — информира го познат глас. — Мисля, че името му беше Даниел Блек… Чуй го…
Холмс изслуша посланието и усети как слепоочията му започват да пулсират.
— Трябва да я спрем, при това бързо! — извика. — Тази жена явно не може да бъде уплашена, а онова копеле Блек души наоколо! Ако информацията все пак попадне в ръцете му, ще трябва да премахнем и него! Изпрати хората си в къщата на Ребека Морланд и веднага ми се обади!
— Може би вече е тръгнала…
— Мамка му! — Холмс скочи на крака и започна да кръстосва из стаята. — Знаем ли къде живее онзи областен прокурор?
— Мисля, че лесно ще научим.
— Тогава го направи! Един човек да я чака там, а друг — пред къщата й. Действай! О, и още нещо…
— Казвай…
— Някой да влезе в къщата на Блек и да изтрие посланието!
— Вече съм се разпоредил. В момента един техник се опитва да го махне по електронен път…
— Много добре — въздъхна с облекчение той. Отдавна му беше дотегнало сам да се грижи за всичко. — За всеки случай бъди готов и с резервния вариант…
— Няма проблеми. А какво да правя с тази Морланд, като я хванем?
— Опитайте се да разберете дали не е споделила разкритията си с някого, а после елиминирайте както доказателствата, така и проблема! — отсече Холмс.
Заел място в туристическа класа, Даниел гледаше как самолетът набира височина. Нощта беше ясна, светлините на Лос Анджелис се простираха надалеч. Спомни си първото пътуване от Ню Йорк до Калифорния. Беше преди дванадесет години, веднага след като се беше дипломирал и търсеше работа. И тогава гледаше като омагьосан през илюминатора, а човекът до него бе казал:
— Онези сините точици виждате ли ги? Това са все плувни басейни.
Смаян, Даниел бе преброил стотици, а може би и хиляди сини петънца. После бе попитал:
— Защо са им толкова много басейни?
— Плуват непрекъснато, дванадесет месеца в годината…
Родителите му никак не бяха доволни от решението да работи в областната прокуратура на Лос Анджелис. Твърдо убедени, че семейството е всичко на този свят, те не можеха да разберат защо Даниел отива да живее толкова далеч от тях. Но у дома той се задушаваше. Братята и сестра му щяха да се грижат за родителите им, а той искаше да опита начисто, съвсем сам.
Това не означаваше, че е скъсал със семейството си. Напротив. Посещаваше ги няколко пъти в годината и винаги се радваше да е с тях. Мисълта, че може би няма да завари баща си жив, го прониза като с нож.
Затвори очи и се опита да мисли за делата си. Нямаше време да ги прехвърли на колеги, но възнамеряваше да стори това веднага след като пристигне в Ню Йорк. Е, вероятно ще събуди един-двама, но това беше неизбежно.
Представи си лицето на Ребека Морланд. Нейният случай не можеше да прехвърли на никой друг просто защото отговорността беше огромна. Може би трябваше да й даде телефонния номер на Джак, който знаеше как да се свърже с него.
Стана му неприятно, че тръгна, без да й се обади. Но смъртта на мъжа й бе останала загадка цели три месеца, няколко дни повече едва ли ще променят нещата…
27
Ребека излезе с колата си на магистралата „Сан Диего“ и се насочи към прохода Сепълведа. Беше обзета от силно нервно напрежение. Надяваше се, че писмото на Райън ще даде на Даниел Блек достатъчно основания за пълно разследване на смъртта на мъжа й, при това такива, на които не могат да възразят нито от областната прокуратура, нито от полицията. Тя самата беше напълно убедена, че в това писмо има достатъчно мотиви за убийството на Райън — както за Холмс, така и за Брандън.