А по отношение на Уърлингтън възнамеряваше първо да види каква информация се съдържа в материалите, които Райън бе заключил в гардеробчето на фитнес центъра, а след това да преценява. Поколеба се дали да вземе тези материали преди срещата с Даниел, или след това. В крайна сметка реши да отиде първо при него. Изгаряше от нетърпение да му предаде дискетата с писмото, още повече че жилището му бе съвсем близо до магистралата.
Напусна еднопосочното движение по изхода Олимпик, няколко минути по-късно колата й се плъзна по една широка улица с три платна в Западен Лос Анджелис. Къщите от двете й страни бяха малки, в типично калифорнийски стил, характерен за тези места отпреди петдесетина години.
Бързо откри номера. Потърси черната акура на Даниел, но алеята беше пуста. До отсрещния тротоар беше паркиран сив микробус. Едва ли е вкарал колата си в гаража, съобрази Ребека. Повечето гаражи в този квартал бяха построени встрани от къщите. Тесни и неудобни, собствениците им рядко ги ползваха.
Слезе и натисна звънеца, просто за да бъде сигурна. Никой не отвори. В средата на вратата се виждаше тясна цепка за писма. Дали да не пусне дискетата в нея? Поколеба се само за миг, после поклати глава и се върна в колата. По-добре да го почака.
Седна и се замисли за това, което беше написал Райън. Изгаряше от нетърпение да предаде дискетата на човек, който ще знае какво да прави с нея.
Може би трябваше да отскочи до фитнес центъра, където съпругът й бе оставил документите, свързани с Уърлингтън. Отдавна трябваше да анулира членството му и да опразни шкафчето, но все не й достигаше време.
Гимнастическият салон беше на някакви си осем минути път. Би могла да отскочи дотам, а после отново да потърси Даниел. Ако пак го няма, ще пусне дискетата в процепа за писма на вратата му.
Мъжът в сивия микробус поддържаше контакт с шефа си.
— Седи си в колата — съобщи той.
— Сигурен ли си, че не пусна дискетата в кутията? — попита Максуел Холмс.
— Напълно — отвърна мъжът. — Виждам ясно всяко нейно движение. Искате ли да я отмъкнем?
— Да — отвърна му. — Но трябва да действате внимателно. От описанието ти на квартала стигам до заключението, че и най-малкият шум ще накара съседите да изскочат навън.
— Момент — прекъсна го мъжът. — Тя току-що запали мотора. Тръгна…
— По дяволите! — изруга Холмс. — Поне изтрихте ли онова тъпо послание?
— Не, натъкнахме се на известни трудности…
— Добре. Искам единият от вас да проникне в къщата и да го изтрие ръчно, а другият да продължава наблюдението. Виктор чака една пресечка по-нататък и е готов да я проследи. Той вече знае, че този път трябва да направи нещо повече от един неуспешен опит да я изтласка от пътя…
— Ще бъде изпълнено — отвърна човекът в микробуса.
Ребека излезе на Олимпийския булевард и насочи колата към Сенчъри Сити и Бевърли Хилс. Вдигна мобифона от съседната седалка и набра няколко цифри.
— Ребека! — изненада се Брандън. — Радвам се да те чуя.
— Може би няма да се радваш, когато чуеш за какво се обаждам — отвърна тя, изпитвайки леко съжаление, че не може да види лицето му в този момент. — Току-що открих едно писмо, което Райън е адресирал до мен.
— О, така ли?
— Винаги съм се възхищавала на брилянтния ти ум — рече тя, направи малка пауза и добави: — Но идеята да переш мръсни пари чрез банковата сметка на осигурителния фонд на фирмата си не е особено блестяща.
Ясно долови острото изсвирване на въздуха, прозвучало на другия край на линията.
— Ребека, къде се намираш? — попита той. — Трябва да поговорим!
— Късно е за разговори, Брандън — каза му, докато спираше на червен светофар. — Дадох ти шанс да ми разкажеш всичко, помниш ли? Но ти беше прекалено възбуден от тълпата, която те очакваше и която искаше да те поздрави като герой.
— Досещам се какво мислиш — овладя се възрастният мъж. — Но бих искал да ти обясня всичко. Моля те! Готов съм да дойда където кажеш!
Браво! Изправен пред опасността да изгуби не само кариерата, но и политическите си амбиции, Брандън се владееше великолепно, като опитен професионалист. Светлината се смени и тя натисна газта.
— Не е удобно да се срещам с теб — рече. Надяваше, че страда, че вижда как мечтите му потъват в калта.
— Ребека, моля те…