— Върви по дяволите! — кресна тя. — Първо ще отговориш на моите въпроси! — Не й беше нужно да го вижда, за да си представи смайването му от подобен език. Но в момента искаше само едно: да почувства гнева и омразата й. — Беше ли част от заговора на Максуел Холмс за убийството на мъжа ми, или просто остана безучастен, с надеждата Холмс да те отърве от проблемите?
— Нищо подобно, Ребека, повярвай ми! — рече Брандън. — Молих Райън да се държи настрана, предупреждавах го, че Холмс е опасен! Но той не ме послуша. Какво можех да направя?
— Можел си да се обърнеш към властите, както ти е предложил Райън! — хладно отсече Ребека.
— Това беше невъзможно — въздъхна той. — Нима не разбираш? Ако Райън не се беше намесил, всичко щеше да бъде наред. Но той реши да се прави на Господ Бог по отношение на мен, без да си дава сметка, че не може да се справи с човек като Холмс.
Обзе я бесен гняв. Този тип твърдеше, че Райън сам е виновен за смъртта си!
— Още от самото начало подозирах, че Холмс има нещо общо със смъртта на Райън — изрече Тейлър. — Но какъв смисъл имаше да ти казвам това? Най-много и ти да намериш смъртта си… — Гласът му стана по-тих, почти шепот: — А това не можех да си позволя, Ребека. Вероятно знаеш, че те обичам като собствена дъщеря!
— Спести ми тази част, Брандън — прекъсна го с решителен тон тя. — Никой в живота ми не ме е разочаровал повече от теб! Отвращаваш ме! — Замълча, после тихо добави: — Знаеш ли, ние с Райън те смятахме за Бог. Толкова много ти се възхищавахме, толкова много те уважавахме! — Горчиво се изсмя. — Колко сме били глупави, господи!
— Тези чувства винаги са били взаимни — отвърна Брандън, после загрижено добави: — Моля те, Ребека, не върши глупости, за които после ще съжаляваш!
— Не аз съм вършила глупостите до този момент, Брандън. За това, което става, трябва да благодариш само на себе си! — Прехапа устни, помълча за момент, после зададе следващия си въпрос: — Кой от твоите партньори във фирмата информира полицията, че Райън е откраднал служебни пари? Нали твърдиш, че не си казал на никого?
— Страхувам се, че това бях аз — притеснено се прокашля той.
— Защо го направи?
— Исках разследването да приключи. По този начин предпазвах и теб. Стигнах до заключението, че колкото по-дълго се точи следствието, толкова по-големи са шансовете ти да откриеш нещо… И стана точно така.
— Страхотно заключение, няма що! — процеди Ребека. — Чуй следващия ми въпрос: Джон ми каза, че не знае нищо за твоята сделка с Холмс. Той беше непоправим лъжец, но в случая му повярвах. Вероятно защото е знаел, че умира… Сега искам да чуя от теб, дали ми е казал истината!
— Да — тихо отвърна Брандън.
— А Катрин? И тя ли е вътре заедно с теб?
— Не. Катрин нямаше представа за моите действия.
— Тогава защо именно тя обвини Райън в кражба?
— Честно казано, не знам. Предполагам, защото Джон беше подправил документи и те насочваха подозренията към Райън, а не към самия него.
Ребека пресичаше Сенчъри Сити. Блесналите с многобройните си светлини небостъргачи от двете й страни приличаха на призраци.
— Но и ти си имал подозрения, че Джон е откраднал парите, нали?
— Да — призна той. — Но само на даден етап. После просто повярвах на Катрин, която беше категорична, че кражбата е дело на Райън.
— Без да си направиш труда сам да провериш как стоят нещата, така ли?
— Едва сега си давам сметка, че трябваше да го сторя — отвърна с въздишка той, после с леко колебание добави: — Слушай, Ребека… Който направи опит да замеси Холмс в убийството на Райън, все едно си подписва смъртната присъда. Нима съм толкова отвратителен само защото ми се иска да живея и да свърша нещо на този свят? С какво би помогнала на Райън моята, а и твоята смърт?
— За теб не знам, но аз не мога да живея с мисълта, че убиецът на мъжа ми се разхожда безнаказано — тихо отвърна тя.
— Правосъдието е абстрактно понятие, за разлика от реалния живот, където търсещите справедливост хора често намират смъртта си… — Той замълча, прочисти гърлото си и настойчиво продължи: — Говоря ти абсолютно откровено, Ребека. Нека се срещнем, моля те. Дължиш ми поне този шанс — да ти обясня всичко!
— Нищо не ти дължа! — отсече тя и прекъсна връзката. За миг изпита дълбоко удовлетворение от факта, че го беше победила в собствената му игра. После осъзна колко е горчива тази победа. Райън е мъртъв, а Брандън Тейлър, обзет от маниакални амбиции, не бе сторил нищо, за да предотврати тази смърт…