Мобифонът остана в колата й. Тя се замисли дали да не се върне там, но после разбра, че това е невъзможно, тъй като хората на Холмс със сигурност ще очакват подобен ход.
Най-сетне стигна до уличка, която издаваше признаци на живот. В дъното светеше рекламата на малък ресторант. Ребека предпазливо се насочи натам, огледа се и влезе. С облекчение видя, че високият слаб мъж не беше вътре, и попита за телефонен автомат.
Мъжът зад тезгяха посочи към тоалетните, после вдигна глава и смаяно я изгледа.
— Добре ли сте, госпожо?
— Добре съм.
Набра номера на Даниел Блек и вкара шифъра на картата си. Отсреща отново се включи телефонният секретар, но тя окачи слушалката. Нямаше смисъл да му оставя съобщение, тъй като онези вероятно подслушваха и неговия телефон. За хора като тях явно нямаше невъзможни неща…
Чудеше се дали да не позвъни на Люси. Тялото й продължаваше да се разтърсва от тръпки. Предположи, че сигурно подслушват и нейния телефон. Даниел й бе споменал за някакъв свой следовател на име Джак. Но как да се свърже с него, след като не му знае фамилното име? Даде си сметка, че за момента най-важното е да намери място, където може да се измие и да възстанови силите си. Сигурно място. Но за целта й трябваха пари, а тя се страхуваше да използва кредитната си карта, която лесно можеше да бъде проследена. А друга нямаше, просто защото винаги бе смятала дебитните карти за прекалено опасни. Оставаше само едно — да рискува и да се промъкне в къщи, където имаше скрити малко пари.
Надяваше се, че хората на Холмс поне още час-два ще претърсват този район, а едва след това ще тръгнат към дома й. Ако през това време успее да стигне там и да си вземе парите, ще бъде в състояние да намери подслон в някой хотел, а сутринта Даниел ще прецени какво могат да направят. Разбира се, ако все още е жив…
Накара шофьора на таксито да я остави през няколко къщи от дома й, после му предложи двойно заплащане, за да я изчака. Той я изгледа недоверчиво и тя добави, че бяга от съпруг-грубиян. Помоли го да я почака поне двадесет минути с изгасени светлини. В крайна сметка човекът прие.
Реши да мине отзад, изтръпнала при мисълта, че може би я дебнат пред къщата. Спусна се в малка падинка, после започна да се катери по отсрещния бряг. От храсталаците, които покриваха полите на планината Санта Моника, се разнасяха тайнствени шумове. Нещо стържеше и поскърцваше, плющяха невидими криле. С облекчение си спомни, че тук е пълно с катерички, полски мишки и други дребни животни, преодоля отвращението си и продължи напред.
Всяка крачка й причиняваше болка, всяко движение я караше да стиска зъби. Ръцете и краката й бяха ожулени, брадичката й продължаваше да пулсира. Най-сетне стигна ниския зид, прехвърли се през него и предпазливо се отправи към терасата.
Безшумно се приближи към задната врата, затаи дъх и се ослуша. После завъртя ключа и бързо се надигна на пръсти, за да изключи алармата. Реши да не пали осветлението, така беше по-сигурно.
Напипа кутийка кибрит на кухненската маса, драсна една клечка и почти веднага откри фенерчето на един от рафтовете. Насочи лъча в краката си и предпазливо прекоси коридора, който водеше към спалнята. Непрекъснато се озърташе. Тук вече никога нямаше да се чувства в безопасност. Никога.
Дори с фенерчето не виждаше ясно къде стъпва. Къде ли беше пъхнала проклетите пари? Издърпа почти всички чекмеджета на скрина, към пода полетяха бельо и други дрехи.
В крайна сметка откри парите. Тъкмо си взе чисти джинси и една тениска, когато отвън се затръшна автомобилна врата и тя подскочи. Прозвуча входният звънец и няколко секунди по-късно топката на бравата се завъртя.
Обезумяла от ужас, Ребека грабна една тежка подпора за книги и замръзна на мястото си. Трябваше да намери кураж и да стовари подпората върху главата на неканения гост, който и да е той.
Звънецът издрънча още веднъж. Потта започна да се стича на студени вадички по гърба й. После до слуха й долетя потракване като от метал и тя разбра, че непознатият посетител е пуснал нещо в пощенския процеп на вратата. Стъпките му заглъхнаха, затръшна се автомобилна врата, изръмжа стартер. Светлините на фаровете описаха кръг по насрещната стена, после колата започна да се отдалечава.