Выбрать главу

Ребека любопитно го погледна и кимна.

Той прочисти гърлото си и с леко притеснение продължи:

— Знаеш ли… След нещастието ние направихме нещо като ревизия на фирмата и открихме… хм… известни отклонения… — Замълча за момент, после я погледна право в очите. — Повярвай ми, Ребека, много бих искал да намеря друг начин да ти го кажа, но… — Преплете пръсти и завърши: — По всичко личи, че Райън е използвал средства на фирмата за лични цели.

Тя се намръщи, сякаш не беше убедена, че е чула правилно.

— За лични цели ли? — попита. — Не разбирам!

— Може би Катрин ще ти обясни по-добре — побърза да каже Джон и хвърли очаквателен поглед към партньорката си.

Жената леко отмести кичур руса коса от челото си.

— Много ми е трудно да го кажа, Ребека — погледна я в очите. — Но фактите са категорични: Райън ни е обрал!

— Това е невъзможно! — почервеня от гняв Ребека. — Райън не е способен на подобно нещо!

— Разбираме как се чувстваш — отвърна другата жена и кръстоса добре оформените си крака. — Честно казано, и ние сме доста шокирани…

— Имате ли доказателства за подобно обвинение? — попита я с разтуптяно сърце.

— Ще се опитам да ти изясня състоянието на нещата — отвърна тя. — За известно време имахме финансови затруднения, но никой от партньорите не им обърна сериозно внимание. На всяка компания се случва да има големи вземания, но постъпленията да се забавят… В крайна сметка обаче разбрахме, че нещо не е наред. За това ни алармира една счетоводна фирма, която периодично ни прави балансите.

— Райън е злоупотребявал с пари на фирмата от около две години насам — намеси се Джон. — Това е ставало с помощта на човек от нашия счетоводен отдел, в момента изясняваме точно кой е той. Подозираме определен служител, когото изпратихме в отпуск.

Ребека продължаваше да клати глава. Това не можеше да е вярно! По известни само на тях причини тези двамата й бяха скроили някакъв гаден номер! Стегна се и реши да зададе необходимите в подобни случаи въпроси, въпреки дълбокото си убеждение, че обвиненията срещу мъжа й са несъстоятелни.

— За каква сума става въпрос?

— Неколкостотин хиляди долара — отвърна, без да я гледа Джон.

— Това са много пари! — широко разтвори очи тя. — За какво Райън би си позволил да използва подобна сума?

— Надявахме се да го чуем от теб — отвърна Джон и отново стрелна с поглед Катрин.

— Станала е грешка! — напрегнато се наведе напред Ребека. — Познавам мъжа си, той не е крадец! Обратно, той беше най-честният човек, когото съм срещала!

— И аз мислех така — поклати глава Джон. — Не бяхме особено близки, но му имах абсолютно доверие.

— Ти не вярваш, че Райън е крадец, нали? — попита нещастната жена, извръщайки се към Катрин.

Големите кафяви очи спокойно издържаха погледа й.

— Не искам да го вярвам — отвърна тя. — Но уликите са против него. Готови сме да те запознаем с тях в момента, в който пожелаеш. — Обърна се към Джон и подхвърли: — Нали така?

— Разбира се — бързо отвърна той.

— Тогава нека видим тези улики — кимна Ребека.

— Ще позвъня в счетоводството — вдигна телефона Джон. Каза няколко думи, после затвори и поясни: — Трябва да изготвят съответните документи, скоро ще бъдат тук.

— Добре.

— Между другото, ако ти имаш нещо от личната му архива, което го оневинява… — Очите му отново се стрелнаха по посока на Катрин.

— Ще бъдем щастливи да го видим — кимна тя.

Ребека забеляза погледите, които двамата си размениха, и се запита какво крият от нея.

— Ще те помолим да провериш дали някаква част от тези средства все още съществуват — подхвърли Катрин.

— Как? — учудено я погледна. — Имаме общ спестовен влог и известно количество акции, които също са на името на двамата. Щях да разбера, ако мъжът ми е разполагал със стотици хиляди долари! — Изведнъж си спомни за тайнствената банкова книжка в куфарчето на Райън и й прилоша. — Бихте ли ми дали чаша вода, моля? — Гласът й се превърна в шепот, стори й се, че стените на стаята ще паднат и ще я затиснат.

— Донеси вода! — разпореди се Катрин.

Джон изтича навън и извика секретарката си.

Ребека се помоли на Бога да не припадне, подобно унижение й се струваше прекомерно голямо.

— Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания — посъветва я от мястото си на дивана другата жена.

Секретарката й донесе чаша вода и се оттегли. Ребека отпи преднамерено бавно, опитвайки се да спечели време.