— Знаем, че ти е трудно, и искаме да бъдем коректни с теб — обади се Джон.
Тя го погледна недоумяващо.
— Ако ни върнеш остатъка от сумата, ние ще ти предложим схема за изплащане на липсите — поясни той, пое дълбоко дъх и добави: — В случай че се съгласиш, нещата си остават между нас. Нито полицията, нито медиите ще бъдат уведомени… Нали така, Катрин?
— Да.
Ребека направи опит да си представи колко години трябва да изплаща неколкостотин хиляди долара, но бързо се отказа.
— А какво ще стане, ако не мога да намеря тези пари? — Спомни си събитията от отминалата нощ и напрегнато се наведе напред: — Снощи къщата ни беше нападната от крадци!
Партньорите си размениха разтревожени погледи, после Катрин попита:
— Какви крадци?
Ребека им разказа за обира.
— Знаеш ли какво липсва? — попита Джон.
— За по-едрите неща вече ви казах, освен това са изтрили всички данни от компютъра на Райън.
— Ужасно! — Скочи той и започна да кръстосва из кабинета. — Ужасно! Да не би Райън да е криел парите някъде из къщата?
— А кой може да знае подобно нещо? — попита Ребека, след което си отговори сама: — Може би човекът от вашето счетоводство, когото подозирате в съучастничество. — Очите й напрегнато блеснаха: — Може би този човек е извършил обира, за да прикрие уликите срещу себе си!
Джон разтревожено я погледна.
— А ти имаш ли представа за информацията, която Райън е съхранявал в компютъра си?
— Не — поклати глава тя.
Той свъси вежди и се извърна към Катрин.
— Разполагаме ли с някакви дискети на Райън тук?
— Ще проверя, но той едва ли е копирал данните на личния си компютър. — Безупречно лакираните й нокти забарабаниха по кожената облегалка на дивана: — Виж какво, Ребека… Ще ти дадем достатъчно време да прегледаш личните книжа на Райън, а после отново ще поговорим.
Стана на крака, придърпа полата си и добави:
— Имам среща и трябва да вървя. Съжалявам за това, което научи тук, Ребека… Надявам се, че ще се справиш…
Джон изчака вратата да се затвори зад гърба на Катрин и каза:
— Важно е да изясним тези неща, тъй като не можем да постигнем споразумение, без да знаем каква ще е възстановената сума.
— Мога ли да получа последната му заплата? — вдигна глава Ребека. — Имам много сметки за плащане.
— Не виждам как ще стане — поклати глава той. — По всичко личи, че Райън дължи на фирмата неколкостотин хиляди долара, а след приключването на ревизията те могат да се окажат и повече.
Младата жена имаше чувството, че потъва в подвижни пясъци. Положението се влошаваше с всяка изминала минута.
— Зная, че ти се струпа много, и съжалявам — погледна я Джон. — Но има и още нещо важно, с което трябва да бъдеш запозната…
Тя потръпна от лошо предчувствие.
Той се изправи пред нея, помълча малко и подхвана:
— Нашето желание е разследването на смъртта на мъжа ти да приключи бързо. Колкото повече се проточва то, толкова по-тежки са щетите за фирмата и лично за Брандън, който, както знаеш, се е кандидатирал за парламентарните избори… — Въздъхна и продължи: — Не трябва да забравяш, че Райън беше взел присърце политическата кариера на Брандън.
— Не е нужно да ми го напомняш — отвърна с горчивина Ребека. — Но за приключване на разследването е рано. Последните две седмици бяха кошмарни за мен, все още всичко ми е като мъгла… Но в едно съм абсолютно сигурна: Райън не се е самоубил и не е присвоил никакви пари!
— Знам, че ти е трудно, Ребека — погледна я състрадателно Джон. — Но фактите са си факти. През последните седмици от живота си Райън беше силно потиснат и се държеше странно… Сега вече знаем защо — заради липсващите средства. Вероятно си е давал сметка, че това не може да остане в тайна и… — Пристъпи от крак на крак и колебливо добави: — Предполагам, че нещата са се усложнили и той е взел единственото възможно решение.
— Не! — гневно извика Ребека. — Райън не беше крадец! Никога не е вярвал, че самоубийството е решение, освен това… — Помълча малко, после добави: — Освен това мислеше, че съм бременна…
— А ти бременна ли си? — изненадано я погледна той.
— Още не съм сигурна, чакам резултатите от изследванията, които наскоро си направих. — Гърлото й се сви: — Но това няма нищо общо с твърдото ми убеждение, че Райън е убит!
— Ти си твърде разстроена, Ребека — погледна я стреснато младият мъж. — Искаш ли да помоля някого да те откара до дома?