— Не мога да повярвам, че Даяна е способна да ми погоди такъв номер — поклати глава тя, после побърза да се поправи: — Да ни погоди такъв номер! Нали двамата с Пол сами предложиха яхтата си за приема, на който набирахме предизборни фондове? — Поклати глава и докосна с пръст слепоочието си. Имаше всички признаци да започне поредното тежко главоболие. — Ако си спомняш, такъв слух беше пуснат и преди няколко месеца и ти ме накара да проверя колко истина има в него… Тогава Пол и Даяна категорично отрекоха, че той възнамерява да издига кандидатурата си.
— Помня твоите уверения — намръщено кимна Брандън. — Но подозренията ми останаха и по тази причина помолих Райън да извърши някои допълнителни проучвания. Тихо и кротко, без да привлича вниманието.
— И какво откри той? — любопитно го погледна Катрин.
— Не знам — тросна се Тейлър и отпи глътка от чашата си. — Малко преди да умре ми каза, че е напипал нещо много сериозно, но ще го сподели с мен едва след като получи съответните доказателства. Така и не разбрах за какво става въпрос…
— С удоволствие ще прегледам документите му, може пък да открием нещо…
— Вече го сторих, но сред книжата му няма нищо — поклати глава той.
Главоболието й рязко се усили.
— Имаш ли аспирин? — попита го.
— Виж в банята, в шкафчето за лекарства.
Банята зад кабинета му беше облицована с плочки от черен мрамор и оникс, а крановете бяха златни. Вътре имаше душ за хидромасаж, двоен умивалник с огромно огледало и маса за релаксация и ръчен масаж. Катрин глътна три аспирина наведнъж и побърза да се върне обратно в кабинета.
— Според мен Райън е държал информацията за Уърлингтън у дома си — рече Брандън. — Трябва да проверим…
— Може би вече е късно — поклати глава тя. — Ребека каза, че някой е нахлул в къщата им и е изтрил всички данни от компютъра на Райън. — Забарабани по кожената тапицерия на дивана. — Питам се дали Уърлингтън не е усетил нещо за неговите разследвания.
— Господи! — потъмня лицето на Брандън. — Защо тази жена не ни донесе веднага материалите? — Изправи се, пъхна ръце в джобовете на панталона си и започна да крачи напред-назад. — Един господ знае какво друго е имало в този компютър, имам предвид извън материалите за Уърлингтън… — Спря се и рязко се обърна. — В тази минута Пол Уърлингтън може би разполага с плановете за цялата ми предизборна кампания! Ако е така, чака ни голяма беда!
— Не мога да разбера защо би постъпил по този начин — отвърна Катрин.
— Ще ти кажа защо — погледна я с блеснали очи той. — Защото този твой „приятел“ е сигурен, че може да се възползва от смъртта на Райън, да разбие на пух и прах моята предизборна кампания и да даде мощен тласък на своята!
— Намекваш, че това е моя грешка, така ли?
— Очаквах да си наясно с намеренията на семейство Уърлингтън! — гневно отсече Брандън.
— По нищо не личеше, че се готвят да променят тактиката си — повиши тон Катрин и изправи гръб. Положението беше сложно, тъй като бе свързано и с нейното бъдеще. Тя силно се надяваше, че след заминаването на Брандън за Вашингтон управлението на фирмата ще премине изцяло в нейни ръце. Затова беше готова да направи всичко необходимо и да спре кампанията на Уърлингтън още преди да е започнала. — Искаш ли да поговоря с Даяна? Може би ще успея да я убедя, че участието на Пол в подобно начинание е обречено на сигурен провал.
Обърнат с лице към прозореца, възрастният мъж дълго мълча. После лицето му се проясни и той кимна леко:
— Да… Това е добра идея. Кажи й, че…
— Знам какво да й кажа! — прекъсна го твърдо Катрин.
Уреждането на срещата стана бързо и делово, без отлагане. Катрин седеше в ресторанта на хотел „Риджънт Бевърли Уилшайър“ и чакаше появата на Даяна Уърлингтън. Отвъд панорамния прозорец на ресторанта се появиха весели и добре облечени жени, които прекосиха булевард „Уилшайър“ и се насочиха към луксозните бутици на „Валентино“, „Шанел“ и „Хермес“, разположени на Родео Драйв.
Катрин не разполагаше с време да обикаля магазините, а и никога не би го сторила. За нея покупката на дрехи и обувки беше необходимост и нищо повече, обикалянето из търговските улици й се струваше глупаво. По тази причина бе организирала нещата по съвсем друг начин: два-три пъти в годината в кабинета й се появяваше търговска агентка на фирмата „Барниз“, която й предлагаше подбрани модели от колекцията им. Жената работеше отдавна с Катрин, знаеше наизуст мерките и вкуса й, предложенията й се оказваха деветдесет на сто приемливи.