Выбрать главу

Вдигна глава и видя Даяна, която беше влязла в ресторанта и вече се насочваше към нея. Лъскавата й черна коса беше прибрана на елегантен кок, лицето й беше загоряло, с високи скули и красиви зелени очи. Една наистина екзотична жена, висока и слаба, която умее да носи скъпите си дрехи по наистина впечатляващ начин. Благодарение на козметиката и пластичната хирургия изглеждаше далеч по-млада от своите четиридесет и две години и привличаше като магнит мъжките погледи.

Новодошлата се наведе и целуна въздуха до бузата на Катрин, тя пък й отвърна с леко ръкостискане. Отнякъде изскочи келнер, който ловко издърпа стола. Даяна седна, кимна му в знак на благодарност и посочи чашата на Катрин:

— Донесете ми същото.

Келнерът изчезна, а елегантната дама се приведе над масата.

— Радвам се, че се обади… Напоследък изобщо нямаме време да се видим.

— И двете сме заети — отвърна с усмивка приятелката й. — Но веднага ще кажа, че съм разочарована от теб, момичето ми…

— Защо? — погледна я с недоумение Даяна.

— Защото не ме уведоми за решението на Пол да участва в изборите.

— Мислех да ти го кажа, но той все още не е обявил официално кандидатурата си — отвърна с леко притеснение тя. — Честно казано, и двамата се колебаем…

— Имахме уговорка, че вие с Пол ще подкрепите изцяло кандидатурата на Брандън.

— Не съм забравила — отвърна с въздишка Даяна. — Но смъртта на Райън Морланд промени доста неща… — Замълча за миг, после продължи: — Медийните спекулации отвориха пространство и за Пол. Всъщност това е един изключителен шанс и ние го обмисляме много сериозно.

— Според мен той малко избързва.

— Какво имаш предвид?

— В политиката са нужни не само пари, но и опит.

— Съпругът ми е лидер по рождение — хладно я изгледа Даяна. — Погледни каква империя е изградил направо от нищото. А избирателите винаги са си падали по хора, които са се издигнали сами.

— Сами ли? — иронично се усмихна събеседничката й. — Нима забрави онзи доверителен фонд от четвърт милион долара?

— В днешно време това са пари за семки — възрази Даяна. — А Пол с двете си ръце и с главата си превърна този фонд в състояние за стотици милиони долари. Ненапразно вече втора година е в списъка на „Форбс“ за четиристотинте най-богати американски граждани!

Осъзнала, че по този начин няма да стигне доникъде, Катрин бързо смени тактиката. Приведе се над масата и хвана ръката й.

— Двамата с Пол сте ми много скъпи. Повдигам този въпрос само от загриженост за евентуалните последици, които могат да се стоварят върху неговата глава.

— Какво искаш да кажеш? — озадачено я погледна приятелката й.

— Поведението му може би ще разгневи някои доста влиятелни политици, но вие положително сте взели под внимание това.

— Не, не сме.

— Човек, който се надява на реална власт в политиката, непременно трябва да спечели на своя страна някои ключови фигури — подхвърли Катрин. — Както в Калифорния, така и във Вашингтон… — Направи пауза и добави: — Нима искаш Пол да замине за столицата и да се окаже в изолация?

Черните вежди на другата жена загрижено се свиха.

— Мислиш ли, че има такава опасност?

— Сигурна съм.

— Но за кого всъщност говориш?

— Имам предвид хората, които през последното десетилетие държат в ръцете си Републиканската партия в Калифорния — отвърна тя и изброи някои известни имена. — Хора, които познават Брандън от години и работят в тясно сътрудничество с него.

— Разбирам — замислено кимна Даяна. — Пол направи опит да се сближи с някои от тях, но те останаха резервирани.

— На Пол му е нужен човек като Максуел Холмс — подхвърли Катрин.

— Защо точно той? — стреснато я погледна другата жена.

— Защото е най-влиятелният човек в Калифорния, който дърпа конците на всички политически решения. Защото именно той се е ангажирал с кампанията на Брандън.

— Не знаех това — глухо промълви Даяна и отпи от чашата си.

— Има и друго — продължи приятелката й, ловко възползвайки се от шанса си. — Намеренията на Пол несъмнено ще доведат до разцепление в партията.

— Защо?