— Ребека, ти ли си? — попита басово той.
— Аз съм.
Брандън Тейлър се насочи към нея със загрижено изражение на лицето.
— Добре ли си?
— Съмнявам се, че някога изобщо ще бъда добре — промърмори с въздишка тя.
— Знам какво е — рече Брандън и я притисна към широките си гърди.
Ръцете й се обвиха около раменете му. Изведнъж й се прииска да му прехвърли всичките си проблеми и да забрави за тях.
— Ела да влезем на топло.
Последва го в гаража, откъдето имаше вътрешен вход за къщата. Беше стара и хубава, в колониален стил, построена още от дядото на Брандън, а след това разширена и модернизирана.
Преди време Брандън шеговито беше подхвърлил, че иска да я завещае на Райън и Ребека, защото тъй и тъй няма деца. Като си спомни за тези негови думи, в гърлото й заседна огромна буца.
— Да отидем в кабинета — рече Брандън и тръгна към вътрешността на къщата, палейки всички лампи по пътя си.
Обзавеждането на кабинета беше красиво и удобно; имаше високи библиотечни рафтове, мултимедиен компютър, меки дивани и кресла. По стените висяха картини и снимки за спомен с известни политически фигури. За пръв път след смъртта на съпруга си Ребека се почувства на сигурно място, тъй като в тази стая бе прекарала много приятни мигове.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита Брандън, докато сваляше сакото си и разхлабваше вратовръзката си.
Беше хубав мъж. Лесно можеше да си представи как е изглеждал преди двадесет или тридесет години. Умен, очарователен, словоохотлив, неотразимо привлекателен за повечето жени… Част от похожденията му бяха публична тайна; носеха се слухове, че негови любовници са били няколко от най-красивите жени на света. Но си беше останал ерген. Според Райън човек като Брандън Тейлър не може да живее в брачен съюз, просто защото е устроен другояче.
— Чаша минерална вода, ако обичаш — отвърна тя.
— Настанявай се удобно, ей сега се връщам.
Ребека потъна в дълбокия кожен диван и усети как напрежението я напуска. Трябваше да го посети по-рано, но беше заета с роднините си. Отправи една безгласна молитва към Бога, много й се искаше Брандън да й даде поне част от отговорите на въпросите, които я измъчваха. И най-вече на този, който бе свързан със смъртта на съпруга й.
— Заповядай.
Брандън се изправи пред нея с кристална гарафа „Уотърфорд“ в едната ръка и висока чаша в другата. На себе си бе налял два пръста бренди.
— А сега ми кажи какво те води у дома посред нощ… — седна на съседното кресло той.
— Извинявай, но от секретарката ти разбрах, че ще закъснееш, тъй като си имал ангажимент в кънтри клуба. Как мина, между другото?
— Много добре — усмихна се той. — Слава богу, повечето членове са на моя страна, проявиха достатъчно щедрост за финансирането на предизборната ми кампания.
— Това е хубаво — кимна Ребека, прочисти гърлото си и добави: — Съжалявам, че не успя да присъстваш на днешната среща в кантората.
— Исках, но един от клиентите ми получил съдебен запор и вратите на ада се разтвориха. Нали не ми се сърдиш?
— Не, няма за какво — въздъхна тя. — Но след тези две ужасни седмици изведнъж се изправих пред тежките обвинения на Джон и Катрин и това ми дойде много… — Гласът й заглъхна.
— Мога да си представя какво си изпитала — кимна Брандън.
— Не вярвам на всичко това! — погледна го в очите младата жена.
— Аз също не повярвах — отвърна с лека въздишка той и отпи глътка бренди. — Винаги съм мислил, че ако Райън се нуждае от нещо, би могъл просто да ми каже.
Стомахът й се сви на топка и тя рязко се приведе напред.
— Не мога да повярвам на ушите си! Райън ти беше като син! Нима наистина мислиш, че е откраднал парите ти?
— Бях готов да се закълна пред куп библии, че това е невъзможно! — направи гримаса Брандън. — И се молех на Бога да е станала грешка… Но съм безсилен пред доказателствата. Казано най-общо, постъпващите при него суми вероятно са били превеждани не по сметка на фирмата, а в някаква друга — негова лична сметка.
— Вероятно са били превеждани? — попита тя с разтуптяно сърце. — Означава ли това, че ти не си бил в течение?
Той се усмихна и покрай очите му се появи мрежа от ситни бръчици.
— Забравих, че срещу мен седи юрист. Но съм затънал до гуша в работа… Движа нещата, свързани с предстоящите избори, освен това на главата ми са и всичките дела, с които се занимаваше Райън… Джон ме запозна със състоянието на нещата, а аз помолих Катрин да ги провери. — Замълча и отпи от чашата си. — Според нея Райън е отклонил от сметките на фирмата около двеста и петдесет хиляди долара, а може би и много повече. Всичко това е станало за период от около две години.