Тя понечи да възрази, но той сложи пръст върху устните й.
— Безпокоя се за теб, искам да си починеш… Става късно, а да не забравяме, че аз съм човек, който участва в предизборна надпревара. По тази причина не мога да допусна една красива млада жена да си тръгне сама от къщата ми в един часа през нощта!
Ребека неволно се усмихна.
Брандън затвори входната врата едва след като колата на Ребека се изгуби от погледа му. Изпита жал към младата жена. Не е лесно да изгубиш любим човек. Разтри слепоочията си. За него Райън беше синът, когото никога не бе имал. Беше силно привързан към него. Но в последните седмици от живота си Райън бе станал друг човек, с болка въздъхна той.
Райън беше млад, животът беше пред него. Защо не се вслуша в предупрежденията му? Защо не повярва на думите му, че започва игра, която не е по силите му?
9
На другата сутрин, тъкмо когато Ребека се обличаше, на вратата се позвъни. Тя навлече някаква тениска и отиде да отвори. С облекчение установи, че този път не я безпокоят репортери.
— Влизай, Люси — отстъпи крачка назад.
— Не ми е приятно да ти го казвам, но изглеждаш така, сякаш отново не си мигнала цяла нощ — загрижено я изгледа младата жена.
— Нощта наистина беше тежка за мен — призна. — Станах броени минути преди да позвъниш.
— Ще направя кафе, а после ще си поговорим — рече сътрудничката й и се отправи към кухнята.
Обикновено Ребека не споделяше проблемите си с други хора. Но сега, когато Райън го нямаше, искаше да излее душата си пред някого. Люси беше най-подходящият човек за това, тъй като й имаше пълно доверие.
Приятелката й се появи с две димящи чаши и й подаде едната.
— Хайде, започвай — простичко рече.
Нервно и неуверено в началото, а после все по-спокойно и подробно, Ребека й разказа за срещата си с партньорите на Райън и за среднощното си посещение в дома на Брандън.
Люси извъртя очи, сякаш не можеше да повярва на това, което чува.
— Нищо чудно, че си в лошо настроение — промърмори. — Обвиняват Райън в кражба на пари на фирмата! Исусе, сигурно си се почувствала отвратително! — Наведе се и съчувствено стисна ръката й.
— Ами ако е истина? — Почувства се предател в момента, в който изрече тези думи.
— О, я стига! — тръсна глава Люси. — Дори за секунда не бива да допускаш подобно нещо!
— Такава бе вчерашната ми реакция — призна Ребека. — Но през нощта започнаха да ме обземат съмнения. Може би не съм познавала Райън толкова добре, колкото си въобразявам. Един човек може да сбърка, двама също… Но всички?
— Подобна логика няма да ти помогне — поклати глава сътрудничката й. — Ти си уверена, че Райън не би откраднал, нали?
— Искам да вярвам в това, но те твърдят, че разполагат с доказателства за прегрешението му. И затова са убедени, че се е самоубил. — Решителността я напусна, по страните й се затъркаляха едри сълзи.
— Представиха ли ти тези доказателства?
— Още не, макар че ги поисках. Отговориха, че в момента подготвят документите.
— Какво друго ще ти отговорят — сви рамене Люси и взе ръцете й в своите. — А сега ме погледни и ми изброй всички причини, поради които Райън не би сложил край на живота си.
— Ами… Преди всичко зная отношението му към самоубийството след случилото се с майка му. Освен това очакваше да разбере дали съм бременна. Не мога да повярвам, че би оставил детето си да расте без баща! — Измъкна салфетка и избърса очите си.
— Между другото, кога ще са готови резултатите от теста?
— Казаха да позвъня днес, но ме е страх да го сторя.
— Но искаш да си бременна, нали?
— Много! — тихо промълви. — Това ще бъде последният дар от Райън!
— Хайде, вдигни слушалката и се обади! — подкани я Люси.
Няколко минути по-късно Ребека приключи разговора с лекарския кабинет и се втурна обратно в дневната. Лицето й бе зачервено от възбуда.
— Резултатът е положителен! — промълви с неуверена усмивка, сякаш все още не можеше да повярва на добрата новина. Щеше да си има бебе. Едва сега разбра защо напоследък стомахът й се бунтуваше.
— Това е чудесно! — извика приятелката й, скочи и я прегърна.
После, след като първоначалното вълнение отмина, Люси се върна на мястото си.
— Сега вече имаш още една причина да търсиш истината, при това твърде основателна. Помисли си само: те твърдят, че Райън е откраднал парите им и се е самоубил поради безизходицата, в която е попаднал. Ако това е вярно, значи той предварително е решил да стовари цялата отговорност върху теб. Такъв човек ли беше мъжът ти?