— Попита ли го какво е това?
— Не — поклати глава Джон.
— Защо?
— Сигурно знаеш, че двамата не бяхме особено близки… — започна Джон, очевидно търсейки подходящите думи. — Прецених, че ако има нещо да ми казва, той сам ще го стори… — Извърна се да я погледне, в очите му имаше странно напрежение. — Но ти беше негова жена, вероятно е споделял с теб.
— Нищо важно — поклати глава Ребека.
Тялото му леко се вдърви, краката отново го понесоха напред.
— Картинката е ясна — промърмори. — Райън е разбрал, че кражбите му рано или късно ще бъдат разкрити.
Тя потръпна от негодувание, но се овладя. Спряха пред червения светофар на ъгъла.
— Не се ли засегна, когато Брандън предпочете да привлече Райън в предизборния си щаб? — попита го направо.
— Напротив, дори ми стана приятно — отвърна Джон и очите му сякаш още повече се приближиха едно до друго. — С нетърпение чаках да заминат за Вашингтон.
— Защо? — изненадано го погледна тя.
— За да мога най-сетне да поема фирмата в ръцете си.
Интересно. Винаги бе мислила, че след евентуалното преместване на Брандън във Вашингтон фирмата ще бъде управлявана от Катрин. Светофарът светна зелено и те прекосиха улицата.
— Научих, че ти си открил бележката, която полицията окачестви като „предсмъртно писмо“ — подхвърли. — Как стана това?
— Май не съм сигурен, че разбирам въпроса ти — погледна я раздразнено Джон.
Тя му отговори с невинна усмивка. Не искаше той да остава с впечатлението, че го подозира в нещо.
— Искам да кажа, ти влезе в кабинета на Райън специално да потърсиш нещо подобно, така ли?
Той се отпусна.
— Бях много разстроен от изчезването на Райън. Откровено ще ти кажа, че повечето от присъстващите на яхтата бяха убедени в самоубийството му. Затова реших да хвърля едно око в кабинета му. Писмото беше на бюрото.
— В плик, адресиран до някого?
— Не — поклати глава той. — Един обикновен лист хартия, поставен върху плота.
Ребека усети по гърба си студени тръпки. Райън никога не би оставил по подобен начин писмо с толкова важно съдържание. Обяснението на Джон звучеше прекалено хладно, прекалено лишено от емоции, особено за човек като съпруга й.
— Имаше ли и други служители във фирмата по това време? — попита тя.
— Не — отвърна след леко колебание той. — Бях пръв.
— Колко беше часът?
Джон потърка брадичка, сякаш се опитваше да си спомни.
— Някъде към шест.
Отговорът му я накара да трепне от изненада. Във входящата книга беше записан точният час на появата му в сградата — 1.43 след полунощ. Защо лъжеше? Хвърли му кратък, изпълнен с напрежение поглед, опасявайки се, че може да се е издала. Но той с нищо не показа, че е забелязал реакцията й. Тя пресилено се усмихна и шеговито подхвърли:
— Не съм допускала, че можеш да станеш толкова рано…
— Рядко ми се случва — отвърна на усмивката й той. — Но през онази нощ изобщо не успях да заспя.
— Какво направи, след като откри писмото?
— Изчаках да стане осем и се обадих на шерифа — малко сковано отвърна той.
Ребека направи кратка пауза, макар че вече беше обмислила следващия си въпрос.
— Пристигнал си в шест, а си се обадил в осем. Защо?
— Откъде да знам? — рязко отвърна той, после се овладя и смекчи тона си: — Предполагам, че съм се съобразил с нормалното работно време. — Сви вежди и внимателно я погледна. — Но защо ми задаваш всички тези въпроси, Ребека?
— Просто се опитвам да разбера какво е станало — отвърна с невинна усмивка тя, но си отбеляза да бъде по-внимателна. Джон явно криеше нещо, въпросът беше как да разбере какво. — Много ти благодаря за отзивчивостта.
— Няма нищо, но мисля, че трябва да спрем дотук — отсече той.
Ребека пое дълбоко дъх и го погледна право в очите.
— Вие с Райън спорихте за нещо на яхтата. Ще ми кажеш ли за какво?
— Как пък стигна до подобно заключение? — навъсено я изгледа.
— Бях отскочила до бара за една сода, а когато се върнах, вие разговаряхте на висок глас и изобщо не ме забелязахте.
— Грешиш — тръсна глава Джон. — Изобщо не сме спорили.
Втора лъжа.
— Не зная защо не ми казваш истината, Джон — хладно го изгледа тя. — Но ти обещавам, че ще разбера.
После се обърна и бързо се отдалечи.
По-късно през деня, все под въздействието на срещата си с Джон, Ребека се качи в колата и потегли към участъка на шерифа в Марина дел Рей. Посрещна я един любезен помощник-шериф, който бързо я заведе в кабинета на детектив Соловски.