— Госпожо Морланд! — скочи на крака детективката и неволно събори една чаша, която за щастие се оказа празна.
— Бях наблизо и реших да се отбия — обясни Ребека. Не искаше да се разкрива пред тази жена.
— Моля, седнете — покани я на стола си Соловски, а самата тя се отпусна на ръба на бюрото.
От съседното бюро сдържано й кимна детектив Уолтърс и попита:
— С какво можем да ви помогнем?
— Исках да разбера как върви разследването — отвърна посетителката и се отпусна на стола.
Той се облегна назад, сключи ръце зад тила си и отвърна:
— Току-що получихме резултатите от аутопсията на съпруга ви.
— И? — приведе се напред Ребека.
— В кръвта му е открита висока алкохолна концентрация. Толкова висока, че ако се е намирал зад волана на колата си, положително е щял да попадне в ареста.
Сърцето й се сви. Май наистина ще се окаже, че само тя не е забелязала състоянието на съпруга си. Но вътре в себе си продължаваше да вярва, че през онази фатална нощ Райън не беше пиян. Определената от закона граница за допустим алкохол в кръвта от 0,8 промила се достига само с две чаши вино. За трите им години съвместен живот нито веднъж не бе видяла мъжа си пиян.
— Нещо друго? Рани по тялото, белези?
— Госпожо, съпругът ви е престоял във водата цели два дни. Тялото му е било обект на внимание от страна на акули и други хищни риби, да не говорим, че се е блъскало в скалите. Ако говорим за белези, трябва да кажем, че с белези беше покрит всеки квадратен сантиметър от него.
Ребека потръпна. Представата, че Райън е бил нападнат от акула, я накара да се помоли на Бога да е бил мъртъв.
Уолтърс вдигна някакъв лист.
— Тук пише следното: „Съдебният патолог не намира нищо, което да противоречи на начина, по който е настъпила смъртта“.
— Прободни или огнестрелни рани? — попита тя, успяла да се пребори с гаденето.
— Не, госпожо — отвърна с нотка на нетърпение в гласа детективът. — Нищо не сочи, че съпругът ви е умрял при подозрителни обстоятелства.
От гърдите на Ребека излетя тежка въздишка.
— Вижте какво — започна Уолтърс. — Не се познаваме отблизо, но все пак ще си позволя да ви дам един съвет. Съпругът ви е мъртъв и не можете да го върнете. Години наред се сблъсквам с хора, които сами си причиняват мъка. Най-разумното в случая е да се примирите.
— Не мога — въздъхна тя.
Той изправи гръб, в гласа му се появи металическа нотка.
— Разполагаме с предсмъртно писмо, с резултатите от аутопсията, с показанията на един куп свидетели, които твърдят, че съпругът ви е бил в дълбока депресия. От всичко това следва, че господин Морланд сам е сложил край на живота си.
— Аз познавам Райън доста по-добре както от партньорите му, така и от гостите на онази яхта! — повиши тон жената. — Той никога не би посегнал на живота си! Особено в момент, в който се надяваше, че съм бременна. Което, между другото, се оказа вярно. Нима моето мнение не струва нищо за вас? — Погледът й се местеше от Уолтърс на Соловски и обратно.
— Струва, разбира се — отвърна с усмивка детективката. — Поздравявам ви за бебето.
— Благодаря.
— Въпреки добрата новина трябва да ви кажа, че роднините на самоубийците винаги казват едно и също… — обади се Уолтърс. — Знаем го от опит.
— И какво е това нещо? — раздразнено го изгледа Ребека.
— Че техният съпруг, майка, брат, дете, никога не би посегнал на живота си. За всички е трудно да възприемат този факт.
— Както вече ви казах, аз се опитвам да си припомня всичко, случило се през последните седмици от живота на Райън — отвърна тя, успяла да овладее раздразнението си. — Във фаталната нощ той каза нещо, което едва сега разбрах.
— Какво е то, госпожо?
— Че политиката е далеч по-мръсен бизнес, отколкото си е представял. И още: ужасил се, като разбрал докъде може да стигне човек, обладан от политически амбиции.
— И вие разбрахте какво е имал предвид? — недоверчиво я изгледа детективът.
— Не съм напълно сигурна — призна с въздишка тя. — Но човекът, за когото говореше Райън, със сигурност е бил на яхтата. Затова съм тук, имам нужда от помощта ви.
— Предполага ли това, че трябва да привикаме един по един всичките двеста души, които са били на яхтата, и да ги питаме докъде биха стигнали, за да постигнат политическите си цели? — иронично попита Уолтърс.