— Нищо няма да проверяваме! — тръсна глава той.
— Така ли? — Най-сетне изгуби търпение тя и сложи ръце на кръста си. — Тогава аз сама ще се заема с това!
— Прекрасна идея! — изгледа я подигравателно. — Нима ти си жената, която вечно се оплаква от недостиг на време, която не може да обърне внимание нито на децата си, нито на себе си? Жената, която вечно закъснява за работа и идва полузаспала?
Соловски бе толкова изненадана от злобното му избухване, че за момент остана безмълвна.
— Ако имаш излишно време, по-добре се заеми с купищата дела, които задръстват бюрото ти — продължи той. — Някои от тях не са пипани от седмици, а може би и от месеци!
— Ще стигна и до тях — увери го тя.
Уолтърс махна с ръка към кабинета, в който чакаше Ребека.
— Отпрати я, аз имам по-важна работа. — Понечи да се отдалечи, после рязко се извърна. — На твое място бих я попитал дали има застраховка „Живот“. Залагам хиляда долара, че мъжът й има такава, но с клауза за невалидност в случай на самоубийство!
— Сигурен ли си? — учудено вдигна вежди Соловски.
— Абсолютно. Ако е убийство, застраховката трябва да се изплати. Гарантирам ти, че зад настойчивостта й се крие такъв мотив.
— Дори да има такава клауза в полицата му, тя не доказва нищо — напомни му.
— Питай я, после пак ще говорим.
Ребека Морланд седеше в кабинета на капитана сковано изправена. Сякаш се бе приготвила отново да се сблъска с безчувствеността на Уолтърс.
За краткото време след смъртта на съпруга й доста се беше променила. На яхтата през онази нощ, макар и да плачеше, тя беше свежа и хубава. Сега беше друга — отслабнала, напрегната и някак повехнала. Разкошната й червена коса бе изгубила блясъка си, зелените й очи сякаш се бяха обезцветили. Бременните жени обикновено преливат от жизненост, но при Ребека не беше така — сякаш някой бе изключил вътрешното й излъчване.
Соловски отново си спомни какво бе изпитала при смъртта на съпруга си. Изминаха месеци преди да се примири, че той никога повече няма да се върне у дома.
— Трябва да ви се извиня от името на партньора си — меко промълви. — Но той има далеч по-голям опит от мен и наистина е убеден, че разследването трябва да приключи.
— Разбирам — сковано отвърна Ребека.
— Това обаче не означава да ни забравите — добави детективката. — Обадете се в момента, в който откриете нещо важно. Веднага ще направим съответните проверки и може би…
Очите на младата жена се спряха върху лицето й.
— Надявам се, че обработвате поне отпечатъците от проникването в дома ми — каза.
— Да. Ще се свържа с вас в момента, в който получим някакъв резултат.
— А автентичността на предсмъртното писмо?
Соловски се поколеба. Уолтърс бе казал, че проверката на писмото е излишна, но тя беше убедена, че госпожа Морланд заслужава поне съвестно разследване.
— Възнамерявам да го изпратя в лабораторията — кимна тя, а в себе си се помоли колегата й да не разбере за това.
— Можете ли да проверите версията на Джон Евънс?
— Ще се опитам. Но не мога да ви обещая…
Осъзнала, че не бива да притиска жената срещу себе си, Ребека въздъхна, стана и протегна ръка.
— Благодаря, детектив Соловски. Високо ценя помощта ви.
— Няма нищо.
Гледаше как младата жена взема чантичката си и тръгва към вратата, после изведнъж се сети, че не я беше попитала за застраховката.
— Госпожо Морланд?
— Да? — обърна се тя.
— Забравих да ви попитам дали съпругът ви е оставил застраховка „Живот“.
Върху лицето на Ребека се появи объркано изражение, сякаш някой й бе ударил плесник.
— Не съм сигурна — промълви. — Защо питате?
— Стандартна процедура — отвърна Соловски и тръгна да я изпрати до изхода. — Ще ви помоля да проверите книжата си и да ни уведомите.
Уолтърс я чакаше зад бюрото си.
— Не искам да губиш ценно време в проверка на налудничавите идеи на тази жена! — насочи един молив към гърдите й той. — Ясно?
— Няма проблеми — отвърна му с пресилена усмивка и отвори една от папките върху бюрото си. Не можеше да разбере защо партньорът й е толкова категоричен по отношение на това разследване.
Ребека се прибра у дома. В продължение на часове се бе ровила в библиотеката на Юридическия факултет, търсейки прецеденти по едно от делата, с които се занимаваше. Сега искаше да провери личните си книжа. След взлома изпитваше подчертана нервност, особено когато оставаше сама в този дом. Все й се струваше, че отново ще завари нещо ужасно, не можеше да се отърве от чувството, че в нейно отсъствие някой се е промъкнал вътре и я дебне…