Гласът му доверително се снижи.
— Ще ми позволиш ли да бъда откровен?
— Разбира се.
— Много добре… Виж какво, Ребека… Ще ми направиш голяма услуга, ако приемеш чек от личната ми сметка. От момента, в който обявих, че се кандидатирам за Сената, Джон и Катрин се хванаха гуша за гуша. Всеки от тях се надява да оглави фирмата след моето напускане. По тази причина не искам точно в такъв момент да правим сметки, да изчисляваме кой на кого и колко дължи…
Ребека въздъхна. Май щеше да е най-добре, ако за момента отстъпи.
— Добре — рече. — Предполагам, че имаш право… Но не искам подаяния!
— Не бих си позволил нещо, което да засегне достойнството ти! Райън ми беше като син, а и ти си ми скъпа, Ребека… С удоволствие ще ти помогна.
Тя прехапа устни. След като Райън му е бил като син, защо, по дяволите, продължава да се съмнява в него?
— Обещавам, че ще се заема лично с нещата в мига, в който остана малко по-свободен — продължаваше Брандън. — Междувременно ще наредя на Джон да ти оказва пълно съдействие. Очаквай да ти позвъни още утре сутринта.
Младата жена разбра защо този човек е толкова добър във воденето на преговори. Той беше в състояние да говори безкрай, докато опонентът му най-сетне отстъпи.
— Много добре — отвърна тя. — Между другото, говорил ли си с полицията за продължаване на разследването?
— Не съм. Вече ти казах, че съм претрупан с работа. Но това не означава, че не съм мислил по този въпрос. И стигнах до заключението, че не бива да говорим за предумишлено убийство поне докато не открием неоспорими доказателства за това.
Смаяна от тези думи, Ребека почти изгуби дар слово.
— Нима не искаш да открием истината? — промълви.
— Искам, разбира се. Но в момента имаме само твоите подозрения, които наливат вода в мелницата на Пол Уърлингтън. Той манипулира личната ти трагедия за своя изгода, а ти не искаш това, нали?
Ребека долови предупреждението в тези думи. Брандън Тейлър няма да позволи на никого да обърка предизборната му кампания. Прииска й се да изкрещи. Райън е мъртъв, но този човек насреща мисли единствено за бъдещето си в шибаната политика!
— В случая става въпрос за по-важни неща от едни парламентарни избори — глухо промълви тя.
— Не вярвам, че наистина си убедена в това, Ребека — с леден тон отвърна той. Усети се и побърза да добави: — Мисли за Райън, за това, към което се стремеше той… За него тази кампания беше много важна, беше всичко! — Помълча за миг, после изрече: — Двамата с него работехме в тясно сътрудничество, крояхме планове за това, което трябва да свършим във Вашингтон. Нима ще позволиш най-красивите му мечти да умрат заедно с него?
— Разбира се, че не! — ядосано отвърна, скочи от дивана и напрегнато закрачи. — Но ако получа помощ от службата на шерифа, аз с положителност ще открия отговорите на част от въпросите, които ме измъчват. Нима ти няма да поискаш наказание за Пол Уърлингтън, ако се окаже, че именно той е премахнал Райън?
— Несъмнено, скъпа, несъмнено… — промърмори Брандън. — Но голите обвинения и доказателствата са две различни неща. Не забравяй, че недоказаните публични обвинения могат да ти донесат огромни неприятности.
Тя обаче не беше склонна да се вслушва в подобни предупреждения. Беше твърдо решена да вдига шум — навсякъде и с пълно гърло, докато най-сетне й обърнат внимание. Поне това дължеше на Райън.
— Ще си помисля върху думите ти, Брандън — отвърна. — Но предварително ти казвам, че те не ми харесват!
— Точно това искам, момичето ми… Помисли си, хубавичко си помисли. Познавам те добре, Ребека. И зная, че не си само красива и чувствителна, но и умна.
Нищо подобно, рече си тя, докато затваряше телефона. И отново разбра, че е сама срещу най-големия кошмар в живота си.
11
На другата сутрин Джон се обади, точно както й бе обещал Брандън. Но разговорът не вървеше и тя предпочете по-бързо да го прекрати. Той се съгласи да й изпрати копие от договора за съдружие на Райън, но категорично отказа да й предостави счетоводната справка за злоупотребите на съпруга й, твърдейки, че все още не е готова. Ребека много се ядоса на друго: мръсникът не пожела да й каже името на служителя, който уж помагал на Райън в престъпните му машинации. Обясни това с искането на застрахователите и съветниците по трудовоправни отношения на фирмата, които държали преговорите с напускащия служител да се водят в пълна тайна.