Разбира се, полицията може да заяви, че решението за самоубийство е било взето след закупуването на полицата. А опитите на Ребека да го изкара убийство, са с цел да си осигури изплащането на обезщетението. Ето защо тя реши да не повдига въпроса за застраховката, освен ако от полицията изрично не настояват за това.
После й хрумна друга мисъл, от която неволно потръпна. Фактът, че Райън се е застраховал, без да й каже, несъмнено говори за наличието на нещо друго… Той се е страхувал за живота си! И е решил по този начин да осигури както съпругата си, така и нероденото си дете.
Ребека реши да провери и щабквартирата на предизборната кампания на Брандън Тейлър в Западен Лос Анджелис, тъй като Райън прекарваше голяма част от времето си именно там. Помещението беше наето само около месец преди смъртта му и тя никога не беше ходила там.
Оказа се, че става въпрос за паянтова сграда на булевард „Санта Моника“, вероятно някогашен склад. Единствената украса отвън бяха няколко предизборни плаката на Брандън Тейлър, но вътре цареше голямо оживление. Куп хора се занимаваха с приемане и изпращане на писма, няколко момичета отговаряха на непрекъснато звънящите телефони.
Ребека откри отговорника на тази лудница с цената на доста усилия. Името му беше Скот Рийд — небрежно облечен младеж с пясъчноруса коса, вързана на опашка. Трудно успя да го убеди да й отдели няколко минути от скъпоценното си време.
Разговорът с Рийд й даде първите реални доказателства за странния развой на събитията, предшестващи смъртта на Райън.
— Казвате, че няколко дни преди смъртта си Райън е бил потърсен по телефона от Пол Уърлингтън, така ли?
Младежът кимна.
„Най-сетне попаднах на нещо важно“ — с вълнение си помисли тя.
— Разговорът е бил доста разгорещен, след което съпругът ми се е втурнал навън?
— Да — отново кимна Рийд. — Каза, че отива да се види с тоя тип… — Раменете му леко се присвиха: — Явно ставаше въпрос за Уърлингтън.
Сега най-важното беше да разбере дали Райън действително се е срещнал с Уърлингтън. Когато спомена пред детективите, че този човек може би е бил заинтересуван от смъртта на мъжа й, тя нямаше с какво да подкрепи предположението си. Но сега нещата се бяха променили.
— Позволете ми да хвърля един поглед на бюрото на мъжа ми и ще ви оставя да си гледате работата — помоли тя.
— Съжалявам — поклати глава Рийд. — Брандън Тейлър ми позвъни още на следващата сутрин след изчезването на Райън и заповяда да му изпратим всичко, което се намира в и върху бюрото му.
Ребека застина. Та това е било станало цял ден преди да открият тялото на съпруга й! Защо Брандън е побързал да прибере личните вещи на Райън още преди да е бил сигурен в смъртта му? Вероятните отговори на този въпрос накараха сърцето й да се свие от мрачни предчувствия.
Два дни по-късно Ребека се качи в джипа и пое към магистралата „Сан Диего“, по която трябваше да стигне до затвореното общество на хората, живеещи в Нюпорт Бийч. След като не успя да се свърже по телефона с Пол Уърлингтън, стигна до решението да го потърси направо у дома. По този начин щеше да получи възможност да зададе няколко въпроса и на съпругата му Даяна.
Откри адреса на съболезнователната картичка, изпратена от семейство Уърлингтън, а на телефонния секретар в офиса остави съобщение, че в неделя следобед ще бъде в Нюпорт Бийч и би се радвала да бъде приета.
Докато шофираше, направи опит да систематизира информацията, която получи от Скот Рийд — главния координатор на предизборната кампания на Тейлър. Стори й се странно, че Райън не й бе казал нищо за разговор или среща с Уърлингтън. И именно затова реши, че на всяка цена трябва да разбере какво точно се бе случило на яхтата в онази злокобна нощ.
Малко преди да излезе на магистралата забеляза един сив форд, който упорито я следваше, без да прави опит да я задмине. Настръхна. Господи, кой би могъл да я следи?!
Направи рязък десен завой, после свърна в първата пресечка. Пулсът й се ускори. Дали фордът продължаваше да я следва? Колата не се виждаше, но за всеки случай повтори маневрата още няколко пъти. Накрая вече беше напълно сигурна, че колата не е след нея. Дали някой наистина я следеше, или всичко бе плод на въображението й? Разтърсена, Ребека стисна волана и насочи джипа обратно към магистралата.
Половин час по-късно даде мигач, напусна магистралата „Сан Диего“ и пое по панорамния път към океана. Семейство Уърлингтън живееше на остров Харбър, едно изключително скъпо късче земя, стърчащо в центъра на залива Нюпорт Харбър. Някъде беше чела, че жилището им струва осемнадесет милиона долара. Запита се какво ли представлява къща за толкова много пари.