Извърна се леко към съпругата си и подхвърли:
— Даяна, позвъни на Свен и му кажи да ми донесе питието. — Посочи към чашата на Ребека: — Да допълним това, което пиете?
— Не, благодаря.
Уърлингтън седна и кръстоса крак върху крак, десницата му описа широк кръг.
— Как ви харесва гледката?
— Невероятна е! — искрено отвърна младата жена.
— Още в мига, в който зърнах този имот, аз разбрах, че трябва да го имам, каквото и да ми струва това!
Ребека трепна от това „трябва да го имам“, произнесено властно, с нетърпящ възражение тон.
Икономът му подаде питието и безшумно се оттегли.
— Е, предполагам, че не сте тук, за да обсъждаме гледката — отбеляза домакинът. — Имате ли специална причина, за да искате среща с мен?
— Да — кимна Ребека и повтори това, което вече беше разказала на жена му.
— Не зная дали ще мога да ви помогна — отвърна малко напрегнато той. — Но нека чуем въпросите ви…
Тя направи опит да се държи по-освободено, отколкото се чувстваше. Не беше лесно, особено под любопитните погледи на домакините.
— Преди време, малко преди увеселението на яхтата ви, се запитах добре ли се познавате със съпруга ми — започна тя.
— Познавахме се достатъчно добре — предпазливо отвърна Уърлингтън.
— Мога ли да попитам често ли се срещахте?
— Не особено, но сме разговаряли…
— Помните ли това да е станало непосредствено преди приема на яхтата? — попита и отпи глътка вода.
— Не — поклати глава Уърлингтън. — Доста отдавна не бяхме се виждали.
„Значи и тук ще има увъртания“ — рече си.
— Научих, че малко преди смъртта му сте го търсили по телефона в предизборния щаб на Брандън Тейлър.
— О, извинете — разтърка чело той. — Бях забравил. Наистина му се обадих, исках да му задам един въпрос.
Ребека изпита облекчение. Все пак не посмя да я излъже. Но очевидното му нежелание да навлиза в тази тема я накара да бъде нащрек.
— Мога ли да попитам за какво разговаряхте?
— Нищо особено — отвърна той с тон, който потвърди първоначалното й впечатление. — Просто исках да разбера дали Брандън ще изнесе една лекция в моя клуб.
Отговорът му не прозвуча убедително.
— Научих, че няколко дни преди увеселението на яхтата вие и съпругът ми сте имали някакъв спор по телефона — подхвърли тя. — Веднага след него Райън е напуснал щаба и е тръгнал за среща с вас. — Забеляза изненадания поглед на Даяна към Пол и побърза да завърши: — Бих искала да науча нещо повече по този въпрос.
Домакинът не бързаше да отговори, пръстите му механично опипваха ръба на панталона. После изостави небрежната поза, наведе се напред и тя усети напрежението.
— Не зная откъде черпите информацията си, но това не е истина, Ребека… Имахме един кратък разговор и това бе всичко, както вече ви казах.
— Имам свидетел, който е чул Райън да разговаря с вас.
— В такъв случай — ледено се усмихна той, — по неизвестни за мен причини този свидетел ви е излъгал! — Замълча за момент, после добави: — Аз не съм психолог, Ребека… Но в онази нощ на яхтата Райън не изглеждаше особено щастлив.
„Опитва се да измести насоката на разговора от себе си към Райън“ — кипна вътрешно Ребека.
— Това, което не знаете, е просто, господин Уърлингтън — отвърна тя. — Съпругът ми никога не би се самоубил! При това точно в момента, в който очаквахме едно радостно събитие.
— Да не би да сте бременна? — смаяно прошепна Даяна и се приведе напред.
— Да, бременна съм.
Лицето на другата жена побеля.
— Радвам се за вас — прошепна и хвърли кос поглед към съпруга си.
Уърлингтън с известно закъснение разбра, че от него се очаква да каже нещо, и промърмори:
— Да… Моите поздравления…
— Благодаря.
— Но след като не се е самоубил, какво е станало? — напрегнато я погледна домакинята.
— Даяна, ние не се интересуваме от различните версии — предупредително се обади съпругът й. — Властите го смятат за самоубийство, а това е тяхна, а не наша работа, нали? — Гласът му звучеше спокойно и убедително, но брадичката му издайнически потрепваше.
— Съпругът ми е убит! — заяви Ребека. — И аз съм твърдо решена да открия кой е сторил това!