Съпрузите отново си размениха кратки погледи.
— Човек трудно приема, че някой, когото обича, може сам да посегне на живота си — хладно отбеляза Пол.
— Много трудно — съгласи се тя. — Особено когато не е вярно. Онзи Райън Морланд, когото познавах, никога не би напуснал доброволно яхтата ви. — Въздъхна и продължи: — Ще ви отнема още съвсем мъничко време, после си тръгвам… — Обърна се към Даяна: — Бих искала да получа списък на гостите на онзи прием, а също и името на компанията, осигурила храната и напитките.
— Няма проблеми — кимна тя. — За съжаление тази информация е на разположение на секретарката ми, която днес не е тук. Но утре ще ви изпратя всичко.
— Ще ви бъда благодарна, ако го сторите — кимна Ребека, отвори чантата си и надраска няколко цифри на един лист. — Това са номерата на телефона и факса ми. А сега, ако не възразявате, бих искала да поговоря с екипажа на яхтата.
— Разбира се…
— Днес екипажът има свободен ден — намеси се Пол. — На борда няма никого.
— Но аз видях, че…
Устните на Уърлингтън се превърнаха в тънка черта, той се изправи и пъхна ръце в джобовете си.
— Членовете на екипажа ми вече дадоха показания пред полицията — отсече. — Не виждам причина да ги безпокоим. Ако се нуждаете от допълнителна информация, обърнете се към детективите, които разследват случая.
Ребека се запита защо не иска да я допусне до яхтата. Защо не желае да разговаря с екипажа и излъга, че на борда няма никого? От какво се страхуваше Уърлингтън?
— Един последен въпрос — изправи се тя.
— Какъв е той? — с присвити очи я изгледа Уърлингтън.
— Знаехте ли, че Райън разследва вашето минало?
Очите му се разшириха, а Даяна хлъцна и вдигна ръка пред устата си. Уърлингтън хвърли остър поглед към жена си, после бавно се извърна към Ребека и отбеляза:
— Не съм изненадан от факта, че Тейлър е паднал толкова ниско. Подозирам, че такъв е подходът му към политиката изобщо.
Младата жена се отправи към изхода, оставайки с впечатлението, че домакинът е знаел за разследването на Райън. Реакцията на жена му обаче беше наистина интересна. Дали онова изхълцване означаваше, че тя не е знаела този факт, или просто се е опасявала, че предстоят неприятни разкрития?
Фактът, че Уърлингтън не пожела да я допусне до яхтата си, означаваше само едно — на всяка цена трябваше да се промъкне на нея, дори и без знанието му. От това посещение стана ясно, че той знае за смъртта на Райън доста повече, отколкото пожела да сподели.
Озова се на тясната павирана уличка, качи се в джипа си и потегли. Спря едва когато беше сигурна, че не могат да я видят от къщата на Уърлингтън.
Тръгна обратно, използвайки за прикритие храстите и цветните лехи. Дали не може да стигне до пристана през някое от съседните имения? Не всички имаха високи огради и портали. Тръгна покрай стената на една голяма къща, надникна иззад ъгъла и видя водата. Може би оттук…
— Къде отивате? — спря я гневен глас.
Ребека рязко се обърна и се озова лице в лице с възрастна жена, облечена в градинарски дрехи.
— Възнамерявах да хвърля едно око на имението, което се намира малко по-надолу — отвърна. — Обявено е за продажба и ми се иска да видя как изглежда отпред… — Пресилено се усмихна. — За съжаление не разполагам с яхта…
— Намирате се върху частна собственост! — мрачно отвърна жената. — Предлагам веднага да си вървите!
— Да, разбира се… Извинете…
Обърна се и тръгна обратно към колата си. По дяволите, трябваше да се добере до яхтата на Уърлингтън!
12
Ребека погледна скромната едноетажна постройка, в която се помещаваше районната юридическа кантора „Феърфакс“ и въздъхна. Нямаше желание да ходи там, защото знаеше, че колегите ще започнат да й поднасят съболезнования. Но това беше неизбежно: трябваше да си вземе чека с месечното възнаграждение и да поговори с директорката.
Първият човек, на когото се натъкна, беше Люси.
— Съобщих на колегите за бебето — прошепна й. — Нали не се сърдиш?
Тя поклати глава. След като хора като Уърлингтън знаят новината, нека я научат и колегите й.
Не след дълго се оказа заобиколена от няколко души, които се надпреварваха да й честитят. И изведнъж си даде сметка, че бременността променя ситуацията и нещата не й се струват толкова ужасни…