Глория се върна с две чаши кафе и седна на дивана до нея. Ребека посочи снимките в ъгъла на ниската масичка и попита:
— Това вашите деца ли са?
— Да — гордо се усмихна тя. — Джъстин е по-голямата, в момента следва право. А Еверет завършва гимназия и голямата му мечта е да стане преподавател.
— Прекрасно — усмихна се Ребека, остави чашата върху масичката и погледна жената право в очите. — Искам да ви задам няколко въпроса, Глория… Същевременно обаче нямам желание да ви поставям в неудобно положение. Ще ви разбера, ако не можете или не желаете да ми отговаряте.
— Ценя това, което казвате — кимна домакинята и зае поизправена стойка. — Господин Морланд беше приятен човек, да се работи с него беше истинско удоволствие. Харесваше ми топлотата, с която говореше за майка си. Беше много горд, че е работила като секретарка, за да го издържа в университета.
Ребека се усмихна. Този факт явно бе спомогнал за установяване на близки отношения между Райън и Глория.
— Задайте си въпросите — добави домакинята. — С удоволствие ще ви отговоря, стига да мога.
— През последните седмици от живота си мъжът ми беше доста потиснат — започна с лека въздишка младата жена. — Отговаряше уклончиво на въпросите ми какво го тревожи. Кажете, ставаше ли нещо необичайно във фирмата по същото време?
— Според мен всички се изнервиха от предизборната кампания на господин Тейлър, най-вече съпругът ви. Проблеми възникваха всеки ден.
— Как мислите, останалите партньори от какво бяха изнервени — от кампанията, или от факта, че господин Тейлър напуска?
Жената прокара пръст по ръба на чашата си, после вдигна глава.
— По мое мнение госпожица Денисън и господин Евънс не бяха особено разтревожени от факта, че господин Тейлър напуска. Може и да греша, но работя с тях доста отдавна и мисля, че ги познавам добре. Тяхната главна грижа беше кой ще оглави фирмата след напускането на шефа.
— Отрази ли се борбата им за власт върху мъжа ми?
— Положително. Тя се отрази върху абсолютно всички. Знаете ли, в кантората постоянно имаше скандали, особено след… — Поклати глава и млъкна, очевидно уплашена от словоохотливостта си.
— След какво? — меко попита Ребека.
— Ох, не знам — закърши ръце тя. — Не съм сигурна, че трябва да говоря за това…
— Разбирам. Тревожите се за мястото си. Сега е моментът да кажа, че няма да ви цитирам без ваше съгласие.
Глория въздъхна и се предаде.
— Е, добре… Ще започна отначало. Преди появата на Евънс в кантората „Тейлър и Денисън“ се работеше много добре. Госпожица Денисън е твърде взискателна, но аз умея да се оправям с амбициозни адвокати като нея. Господин Тейлър е чудесен, съпругът ви също.
— А какво се промени след идването на Евънс?
— Всичко! — намръщи се тя.
— Как?
— Още от първия ден на появата си господин Евънс влезе в люта битка със съпруга ви за благоволението на господин Тейлър. Не искам да бъда крайна, но смятам, че господин Евънс бе готов на всичко, за да прогони от фирмата господин Морланд.
Ребека изтръпна: на всичко, дори на убийство?!
— В какво по-точно се изразяваше това?
— Преди всичко в злепоставяне по всички възможни начини — сви рамене Глория.
— Тейлър знаеше ли това?
— О, пред вуйчо си господин Евънс се държеше любезно с мъжа ви. Но зад гърба му…
Ребека беше изненадана. Знаеше, че Райън и Джон не се имаха много-много, но…
— Как се държеше съпругът ми?
— Обикновено не му обръщаше внимание. Но пред мен няколко пъти спомена, че господин Тейлър очевидно не забелязва как го манипулира Джон Евънс.
— А манипулираше ли го наистина?
— О, да. На всички е известно, че господин Тейлър не поддържа връзки със сестра си — майката на Джон, но никой не знае причините за това. Може би това беше и ключът към поведението на господин Евънс.
— А как изобщо се появи в кантората господин Евънс?
— Внезапно, без никакво предупреждение. Един ден се обади по телефона на господин Тейлър и каза, че му е племенник. — Глория поклати глава: — Помня, че след този разговор господин Тейлър беше много разстроен. Обърнете внимание — не ядосан, а разстроен. Нареди ми да отменя всичките му срещи — нещо, което никога не бе правил. После излезе, без да каже къде отива.