— И какво стана?
— Върна се късно следобед и едва тогава научихме, че сестра му е починала. Двамата с господин Морланд се затвориха в кабинета и не излязоха оттам в продължение на часове, като наредиха да не ги свързват с никого. След този разговор съпругът ви ми се стори загрижен и дори разстроен.
Младата жена се запита защо Райън никога не й бе разказал тази история.
— А след това господин Евънс дойде на работа във фирмата, така ли?
— Появи се след около седмица — кимна Глория. — Господин Тейлър го представи като новия партньор.
— Просто ей така? — изненадано я погледна Ребека.
— Да.
— Как реагира госпожица Денисън?
— Не беше много щастлива. В това съм сигурна.
— А мъжът ми?
— Не каза нищо, но си личеше, че също не е доволен.
— Ясно — замислено промълви Ребека. От време на време Райън се беше оплаквал от гафовете на Джон, но спираше дотам. А тя самата винаги беше мислила, че появата на този човек във фирмата е нещо като семейно задължение за Брандън.
— По-късно разбрах защо всички са толкова разстроени — продължи Глория. — Това стана, след като разгледах личното досие на господин Евънс. Оказа се, че е завършил задочно един от най-малко престижните юридически факултети с много нисък успех. Освен това — направи пауза — четири пъти се явявал на изпита пред Калифорнийската адвокатска колегия, докато успее да го издържи! В нашата фирма никога не е имало юрист с толкова слаба квалификация, да не говорим за съдружник.
Ребека се развесели от тази очевидна проява на снобизъм и попита:
— Какво друго научихте?
— За четири години трудов стаж господин Евънс сменил три адвокатски кантори, което също не говори добре за него. Но както и да е… Още от първия му работен ден при нас всичко се промени. Във фирмата се възцари едно особено напрежение, започнаха да се захлопват врати. Персоналът имаше много оплаквания от отношението му… — Глория направи малка пауза, после добави: — От такива неща човек си вади заключения за характера на околните, нали?
— Права сте — кимна гостенката, отпи глътка кафе и се замисли как всичко това се бе отразило върху поведението на Райън. После изведнъж попита: — Как мислите, Глория, според вас самоубил ли се е съпругът ми?
— Не — твърдо отговори тя. — И го казах на детективите. Той не беше от хората, които ще посегнат на живота си.
— И аз мисля така — промълви с облекчение Ребека. Най-сетне откри човек, който мислеше като нея. При това не кой да е, а една от най-близките сътруднички на Райън.
— Но да не забравяме за предсмъртното писмо — подхвърли Глория.
— Не съм убедена, че го е писал съпругът ми.
Жената срещу нея изненадано примигна.
— Нима твърдите, че някой е фалшифицирал почерка му?
— Все още чакам полицейската експертиза — отвърна Ребека, помълча за миг и попита: — Помните ли вечерта, в която стана всичко? Партньорите заедно ли тръгнаха за приема?
— Господин Тейлър не обича да ходи на приеми направо от работа, затова отскочи до дома си да се преоблече. Така постъпи и съпругът ви. — Глория леко се усмихна. — Но господин Евънс и госпожица Денисън се преоблякоха направо в кантората.
— Заедно ли тръгнаха?
— Не, тя тръгна малко преди него.
— Значи Джон последен е напуснал сградата, така ли?
— О, не. Обикновено аз съм тази, която си тръгва последна. Обичам да огледам всичко, преди да се прибера у дома.
Ребека усети как сърцето й ускорява ритъма си.
— А имате ли навик да хвърляте по едно око на адвокатските кабинети?
— Често го правя. Не че ги шпионирам, или нещо подобно. Просто става така, че мнозина забравят да занесат материалите за компютърна обработка в съответната зала и програмистите, които са нощна смяна, не могат да получат достъп до тях.
— А случайно да сте погледнали в кабинета на мъжа ми онази вечер?
— О, да. Всички си тръгнаха рано, имах достатъчно време да обиколя кабинетите.
— Не видяхте ли предсмъртното му писмо? — попита с разтуптяно сърце Ребека.
— Не — сви вежди Глория. — Къде казаха, че са го открили? Върху бюрото му?
— Да.
— Странно. Сигурна съм, че ако на бюрото е имало такова писмо, аз щях да го видя!
— Сега разбирате ли защо се съмнявам в автентичността на това писмо? — напрегнато изрече Ребека.
— Много странно — повтори Глория и прехапа устни. — Никой не ме попита за него… Нито съдружниците, нито детективите…