Вече се чувстваше по-добре. Сексът винаги я успокояваше, вероятно защото й помагаше да се освободи от натрупаното напрежение. Облече кимоното от лилава коприна, което бе окачено зад вратата на банята, после премина в съседната стая за дрехите си. Докато се обличаше, Тони се събуди.
— Къде отиваш? — попита той. Седна в леглото и се протегна.
— У дома — отвърна тя и се наведе за чорапогащника, захвърлен на прага на спалнята му.
— Три пъти и си готова, така ли? — закачливо подхвърли той.
— Чака ме страшно много работа — отвърна с въздишка тя, а очите й се спряха на тялото му. Тони беше хубаво момче, едва на двадесет и девет. Но макар и млад, в леглото той демонстрираше умения, на каквито не бяха способни два пъти по-възрастни от него мъже.
Но въпреки това тя изпитваше непреодолимо желание да си тръгне в момента, в който приключеха със секса. Сещаше се за модерния, напълно компютризиран кабинет у дома си и нямаше търпение час по-скоро да се озове там.
Когато се облече, се наведе над Тони и докосна с устни бузата му.
— Ще ти се обадя…
Той я изчака да стигне до вратата и тихо подхвърли:
— Минаха седмици, а ние все още не сме си поговорили за смъртта на Райън.
Катрин замръзна.
— Няма за какво да говорим — отсече. — Вече ти казах, човекът бе в дълбока депресия и очевидно е решил да сложи край. От телевизията и вестниците ще научиш всичко останало.
Той стана и пристъпи към нея. Изобщо не се притесняваше от голотата си.
— Зная мнението на медиите. Но зная и нещо друго: преди време ти си обичала Райън, а сега той е мъртъв. Въпросът ми е как се чувстваш: тъжна, радостна, безразлична?
— Смъртта му беше шок за всички.
— Имам предвид твоите чувства, Катрин! — сграбчи ръката й той. — Твоите мисли!
— Не желая да говоря за тях.
— Бих казал, че е крайно нездравословно да таиш всичко вътре в себе си — предупредително я изгледа Тони.
— О, стига! — направи гримаса тя. — Вече сме говорили по този въпрос!
Той понечи да каже нещо, но се отказа и сви рамене.
— Е, хубаво…
Притегли я към себе си и впи устни в нейните — единственият начин да прояви някаква власт над нея.
— Обичам те!
Катрин не отговори, освободи се от обятията му и вдигна чантичката си от пода.
— Грижи се за себе си — подхвърли тя и миг по-късно вече беше навън.
Забърза към колата си, нетърпелива да се прибере у дома. Едностайното апартаментче на Тони в Санта Моника не й беше по вкуса. Помощник-адвокат в една от големите юридически кантори на Лос Анджелис, той изкарваше около осемдесет хиляди годишно. Една прилична сума, но далеч от милиона, който печелеше тя.
Тони беше идеалното средство за потискане на болката от загубата на Райън. Още повече, че безусловно спазваше условията на тяхната връзка, които тя изискваше: да бъде моногамен, да се подлага на периодични прегледи срещу СПИН и венерически болести. И да използва презерватив, въпреки тези прегледи. Катрин никога не си позволяваше небрежност.
Когато за пръв път й каза, че я обича, тя се разтревожи. Едно е да задоволяваш страстите си с по-млад мъж, но съвсем друго — да кроиш планове за бъдещето с него. А тя по принцип не беше от жените, които се стремят към общо бъдеще с когото и да било. „Тези дни ще трябва да си поговоря с Тони — рече си с въздишка. — Някои неща трябва да се избият от главата му, докато е време.“
Спря на червен светофар и се замисли за днешния разговор с Джон, по време на който трябваше да разпределят делата на Райън. Господи, за какъв се мислеше тоя тип? Нима си въобразяваше, че ще получи даром най-вкусните хапки?
Само допреди няколко месеца бе убедена, че единственият й конкурент във фирмата е Райън. Той притежаваше не само чар и приятни обноски, но беше и превъзходен юрист.
Дори през ум не й беше минавало, че един ден ще се наложи да се състезава с Джон. А Брандън трябва да е превъртял, ако си въобразява, че ще му позволи да прехвърли на племенника си най-важните дела.
Ребека спря пред къщата си и се изненада, като видя на входа Брандън Тейлър. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, а от походката, с която я последва в къщата, личеше, че е на ръба на изтощението.
— Какво се е случило? — попита тя.
— Просто съм уморен — призна той и се отпусна в едно кресло. — Разбрах, че днес си идвала в кантората да прегледаш документите за липсващите средства. Е, доволна ли си?