— Не зная… Вече ти казах, че не ме бива в сметките. Не разбрах доста голяма част от това, което ми беше показано. А и цели пасажи бяха покрити с черно.
— Разбираш, че някои неща са поверителни и нямаме право да ти ги показваме — промърмори Брандън.
— Сигурно — сви рамене Ребека. „Или пък манипулирани“ — добави мислено. Но премълча, тъй като все още не беше готова за подобни обвинения.
— Ходих в службата на шерифа, както ти обещах — смени темата той.
— И какво? Успя ли да разговаряш с Уолтърс и Соловски?
— Само с Уолтърс — отвърна Брандън. — Соловски не беше там.
— О… — разочаровано въздъхна тя. Жената детектив не отхвърляше съмненията й, докато Уолтърс продължаваше да се държи враждебно с нея и поведението му не се промени дори когато му съобщи за телефонните заплахи. Сухо заяви, че в случая полицията не може да направи нищо, й я посъветва да се обърне към телефонната компания.
— От Уолтърс научих, че си бременна — обидено я погледна Брандън. — Защо не си ми казала?
— Не намирах подходящия момент — виновно отвърна тя.
Той продължително я изгледа, очевидно не знаеше как да приеме подобно обяснение.
— Разбирам — промърмори най-сетне, а в гласа му се долови напрежение.
— Какво друго ти каза Уолтърс? — възползва се от паузата Ребека.
— Не това, което би искала да чуеш. Беше абсолютно категоричен, че няма никакви признаци за извършено престъпление. Обясни, че имат достатъчно опит в подобни разследвания и трябва да призная, че в думите му имаше много логика.
— Какво по-точно искаш да кажеш?
— Съпоставянето на фактите подкрепя тезата на детектива — отвърна, без да я гледа Брандън. — Имам предвид поведението на Райън. Мълчалив и потиснат в един момент, гневен и избухлив в друг. — Очите му най-сетне се спряха на лицето й. — Обсъдихме тези симптоми много задълбочено, Ребека… Според Уолтърс такова е поведението на хора, които в един момент решават да посегнат на живота си.
— И ти си съгласен, така ли?! — извика извън себе си Ребека, забравила за намерението си да не избухва.
— Стига, момичето ми! Не можеш да се държиш така, сякаш целият свят се е изправил срещу теб. Аз също не искам да повярвам, че Райън се е самоубил, защото оставам с чувството, че съм го предал.
— Но прекрасно знаеш какво беше отношението му към самоубийството, нали? — настоятелно го погледна тя.
— Зная — кимна Брандън. — Опитът за самоубийство на майка му е оставил дълбока рана у него още в детството. Но когато човек е толкова отчаян, че търси изход в самоубийството, той не разсъждава трезво. Потъва в мрак, отстъпва пред болката, не вижда никакво бъдеще пред себе си.
Ребека продължаваше да клати глава.
— Нещата не съвпадат. Ще ти дам един пример: Джон Евънс твърди, че сутринта след инцидента се е появил в кантората в шест часа сутринта, но в присъствената книга е отбелязан точният час на пристигането му — един и четиридесет и три след полунощ. Освен това твърди, че предсмъртното писмо е било на бюрото на Райън, но Глория Пауъл е сигурна, че предната вечер не е било там. Тя е готова да заяви под клетва, че е останала последна в кантората, а преди да си тръгне, е хвърлила по едно око на всички кабинети.
— Какво говориш? — стреснато я погледна Брандън и лицето му пребледня.
Ребека му разказа подробно за това, което беше открила. Той дълго мълча, после се приведе напред и взе ръцете й в своите.
— Слушай, Ребека… Дълбоко в себе си знаеш, че Райън не беше на себе си. Нека приемем, че е бил депресиран. Съгласна ли си?
Тя неохотно кимна с глава, но вътрешно си остана сигурна, че Брандън не може да я убеди.
— Онази вечер на яхтата той доста си пийна, нали?
— Не чак толкова — възрази му.
— Но доста — меко настоя Брандън. — Според всички учебници по психология алкохолът е най-големият враг на човек, изпаднал в депресия. Той потиска централната нервна система и човек има чувството, че е попаднал в дълъг тъмен тунел без изход.
— Пет пари не давам какво пише в тези учебници! — пламна Ребека. — Аз бяха до него, аз танцувах с него! Той ме държеше в прегръдките си и ми каза, че ме обича! — От очите й рукнаха сълзи. — В поведението му нямаше нищо неадекватно, готова съм да се закълна в това! Наистина беше угрижен, но не беше пиян!
— Добре — смени тактиката Брандън. — Не вярваш, че се е самоубил, но защо не се замислиш върху вероятността от нещастен случай? Поглъща доста голямо количество алкохол, което неизбежно се отразява на състоянието му, нека го наречем „угрижено“. Всички твърдят, че Райън е пил концентрат, а ние с теб най-добре знаем, че той рядко го правеше. Твоят мъж предпочиташе виното, нали? Съпоставяйки всичко това, не можем да изключим вероятността да му е прилошало.