— Не — поклати глава тя. — Аз щях да забележа, ако му беше прилошало.
— Едва ли, ако това е станало внезапно — настоятелно рече той. — Представи си следната ситуация: Райън слиза на долната палуба, за да изпуши една цигара. Между другото, той не беше пушил месеци наред, а паленето на цигара след толкова дълго въздържане често води до прилошаване. И тъй, става му лошо, иска да повърне. Логично решава да се облекчи в океана, вместо да търси разни тоалетни. Не иска да цапа около себе си и по тази причина отваря вратичката към кърмовата част, от която се спускат лодките.
— Не, не е станало така!
— Вероятно не се е спуснал чак долу, а просто е отворил вратичката — продължи, без да обръща внимание на забележката й Брандън. — В момента, в който се надвесва над парапета, яхтата е разклатена от силно вълнение, той губи равновесие и… В следващия миг се озовава във водата. Помисли си за подобна вероятност, Ребека. Тя съвсем не е изключена.
— Не искам да си мисля за такива неща! — проплака и притисна длани към ушите си.
Той се протегна, взе ръцете й в своите и бавно, но решително продължи:
— Озовал се във водата, Райън изпада в паника. Като всеки на негово място… — Гласът му укрепна и започна да звучи като пред съдебни заседатели по време на процес. — Наоколо цари непрогледен мрак, водата е студена, яхтата бързо се отдалечава. Вероятно е направил опит да извика, но кой ще го чуе? Грохотът на дизелите и музиката заглушават виковете му. Много хора твърдят по-късно, че когато си започнала да го търсиш, те едва са чували призивите ти по радиоуредбата. Междувременно той прави опит да плува след яхтата. Никой не може да каже какво е станало след това. Може би се е предал на умората, а може би го е нападнала акула…
— Стига! — изкрещя тя и скочи. — Не искам да слушам повече! — Картината, която се появи пред очите й — Райън сред студените вълни, протегнал ръце за помощ — беше непоносима за нея. Заключи се в банята, падна на колене пред ваната и избухна в плач.
Нямаше представа колко дълго е останала там, кога сълзите най-сетне са спрели да се стичат по страните й. Изведнъж чу Брандън, който повтаряше зад заключената врата.
— Ребека! Моля те, отвори!
— Добре съм… — отвърна тя, макар да се чувстваше смазана. — Искам да бъда сама… Върви си, моля те!
— Няма да те оставя! — отвърна възрастният мъж. — Особено пък в това деликатно състояние, в което се намираш. — Топката на бравата се завъртя.
— Наистина съм добре — извика тя, свали една кърпа и избърса лицето си. — Но предпочитам да остана сама.
— Сигурна ли си?
— Да. Ще… Ще ти се обадя по-късно.
Чу стъпките му, последвани от затръшването на входната врата. Имаше чувството, че е прегазена от влак. Сълзите отново рукнаха, но този път не направи опит да ги спре.
Само двадесет и четири часа след неприятния разговор с Брандън Ребека претърпя втората си тежка загуба. Според лекарите основна причина за помятането се е оказал стресът от загубата на Райън. В първия момент се почувства така, сякаш светът се бе разпаднал. Възможно ли бе Бог да бъде толкова жесток? Остана на легло, без да се храни, без да вдига телефона. Единственото й желание беше да умре.
Разтревожена от факта, че вече втори ден никой не вдига телефона, Люси се появи в дома й. Наложи й се да звъни на вратата около половин час, докато Ребека най-сетне отвори. Двете жени се прегърнаха и дълго плакаха. Първа се овладя Люси, която тръсна глава и каза:
— Ако не успее да ни убие, болката ни дава нови сили!
— Кого цитираш? — озадачено я погледна Ребека.
— Мама — отвърна приятелката й. — Тя твърди, че Бог никога не ни наказва с повече болка, отколкото можем да понесем.
— Завиждам й за тази вяра — въздъхна Ребека и мрачно поклати глава.
Но след няколко дни на дълбока депресия тя разбра, че Люси е права. Има само два начина да се справиш с това, което ти поднася живота: или се предаваш, или се бориш докрай. Избрала втория от тях, младата жена отново се изпълни с решимост да открие убиеца на мъжа си.
Зае една маса в дъното на „Джерис Дели“ и търпеливо зачака. Сладкарницата беше част от оживен търговски комплекс, разположен в централната част на Марина дел Рей. Успя да се свърже с детектив Соловски и да я убеди да се срещнат без смразяващото присъствие на Уолтърс. Жената детектив се поколеба, но в крайна сметка прие.