Ребека я видя да влиза и й помаха с ръка.
— Здрасти — поздрави я с усмивка Соловски и седна на стола срещу нея.
Изглеждаше зле, както винаги, отбеляза Ребека. Пясъчнорусата й коса беше разрошена, а гримът около очите й се беше поразмазал. Въпреки това я харесваше и изпитваше необяснимо доверие към нея.
— Благодаря, че дойдохте — промълви.
— Няма нищо.
— Доколкото разбрах, и вие сте вдовица — продължи Ребека, неволно потръпвайки от тази ужасна дума. — Права ли съм, или греша?
— Права сте — погледна я в очите Соловски.
— Мога ли да попитам какво се е случило със съпруга ви?
— Разбира се — кимна жената. — Ранди също беше детектив. По време на нощно дежурство спрял кола, от която изскочили двама хлапаци и хукнали да бягат. Той започнал да ги преследва. Единият се обърнал и стрелял. Ранди умрял моментално, там, на улицата…
Всичко това беше изречено спокойно, но Ребека ясно усети болката в думите й.
— Ужасно! — въздъхна тя. — Имате ли деца?
— Две — кимна жената. — Тимъти и Поли, момче и момиче.
Ребека изслуша краткия разказ за децата и остра болка прониза сърцето й.
— Имате късмет — промълви. — Мисля, че децата ви са прекрасни!
— Наистина е така — светна лицето на Соловски. — Честно казано, не зная как бих издържала без тях.
— И аз се надявах на подобна утеха, но… — Довърши с едва доловим шепот: — Така ми било писано…
— Да не би да сте изгубили детето си? — стреснато я погледна другата жена.
Ребека само кимна и отмести очи, за да скрие сълзите си.
— Лошо, много лошо! — съчувствено промълви Соловски.
Ребека въздъхна и си напомни, че не бива да й губи времето. Отпи глътка кафе и направи опит да се овладее. После попита:
— Имахте ли възможност да проверите някои от нещата, за които говорихме?
— За съжаление не. В момента при нас е истинска лудница.
— Надявам се, че нямате нищо против молбата ми да се видим насаме — погледна я в очите Ребека. — Не ви познавам, но интуитивно почувствах, че трябва да си поговоря с вас открито, като жена с жена. Професията ми е такава, че непрекъснато се занимавам с чуждите съдби, благодарение на нея усещам и лъжата.
— Аз също — усмихна се жената детектив. — Без подобен усет не можеш да бъдеш ченге.
— От доста време насам разпитвам хора, които са били на борда на онази яхта във фаталната нощ — продължи Ребека. — Открих, че много от тях не ми казват истината, или поне скриват част от нея.
— Бихте ли посочили конкретни примери? — любопитно я погледна Соловски.
Тя започна да разказва. Някои от нещата вече бе споменавала пред детективите, но този път навлезе в повече подробности. Описа партньорите на мъжа си, наблягайки на скандала между Райън и Джон Евънс на борда на яхтата. Скандал, който след това Евънс отричаше. Спомена за категоричното искане на Катрин Денисън да получи куфарчето на Райън още на следващата сутрин след изчезването му, далеч преди някой да знае какво го е сполетяло. След известно колебание реши да не споменава нищо за Брандън Тейлър, но подробно описа срещата си със семейство Уърлингтън. Отбеляза лъжата на Пол Уърлингтън, отказал да признае за срещата си с Райън в навечерието на смъртта му, както и нежеланието му да я допусне на яхтата.
Накрая предаде и думите на Глория Пауъл, която категорично бе заявила, че вечерта преди приема върху бюрото на Райън не е имало никакво предсмъртно писмо. После добави, че Джон Евънс е прекарал в кантората по-голямата част от нощта. Пропусна да спомене за липсващите средства, просто защото съдружниците все още не бяха уведомили полицията за това.
— Зная какво си мислят повечето хора — приключи с тежка въздишка тя. — Убедени са, че съм заровила главата си в пясъка, но това не е истина. Аз съм убедена, че Райън не се е самоубил. Сигурна съм, че нещата са се развили по друг начин. Вероятно е разкрил нещо страшно по време на своите разследвания. Толкова страшно, че не е посмял да го сподели с мен, за да не ме излага на опасност. Това е единственото логично обяснение. Всичко друго той несъмнено би ми разказал.
Соловски замислено мълчеше.
— Помислете си — продължи Ребека. — Кой би си направил труда да проникне в чужда къща само за да изтрие паметта на един персонален компютър? Човек, чието бъдеще е поставено на карта, нали? Да не забравяме и заплахите по телефона…