— За какви заплахи говорите? — вдигна вежди жената детектив.
— Уолтърс не ви ли каза? — учуди се на свой ред тя.
Соловски само поклати глава.
Побърза да я запознае с инцидента отпреди няколко дни, доста озадачена от поведението на Уолтърс. Жената детектив изглеждаше разтревожена, но мълчеше.
— Не вярвам, че думите на мъжа ми бяха случайни и общо казани — продължи Ребека. — Имам предвид това, което сподели с мен няколко дни преди смъртта си… Че бил ужасен от това, на което някои хора са готови, за да постигнат своето… Мисля, че се опитваше да ме предупреди за нещо… — Замълча, въздъхна и тихо попита: — Детектив Соловски, не бихте ли могли да се поразровите във всичко това? Сигурна съм, че няма да останете с празни ръце.
— Предполагам, че мога да проверя някои неща — кимна след известен размисъл тя. — Но от вас искам да не ме търсите в службата и да не ми задавате никакви въпроси в присъствието на Уолтърс. Ако открия нещо важно, ще ви потърся у дома. Няма смисъл да дразним партньора ми, който и без това е настроен зле към вас.
— Напълно сте права! — развълнувано отвърна Ребека. Очите й заблестяха, прииска й се да прегърне тази жена. — Нямате представа колко съм ви благодарна!
— Запазете си благодарностите за накрая — промърмори малко смутено Соловски. — Нека най-напред да видим дали ще успея да направя нещо.
14
Скрита малко встрани от паркинга, Ребека чакаше края на работния ден в „Тейлър, Денисън и Евънс“. Както обикновено Джон Евънс беше сред първите, които излязоха от входната врата. Тя бързо се отправи към колата му. Постави ръка на рамото му в момента, в който той понечи да отключи поршето си.
— Какво става? — стреснато се обърна Евънс. — О, по дяволите!
— Извинявай, не исках да те изплаша…
— Защо се промъкваш така, за бога?
— Не се промъквам, а те чакам — усмихна се тя. — А ти не ме видя, защото кой знае къде блуждаеш.
— Мамка му! Едва не получих инфаркт!
Ребека осъзна, че наистина се е стреснал, и още веднъж му се извини.
— Добре де — махна с ръка той. — Казвай какво искаш.
— Да ти задам един-два въпроса.
— Сега?! — погледна я с недоумение Евънс.
— Да, сега. Ще ти отнема само няколко минути. Мога ли да вляза в колата ти?
Той се огледа, хвърли поглед на часовника си и колебливо кимна:
— Добре. Но бъди кратка, защото имам среща.
Тя седна на дясната седалка и се обърна с лице към него.
— Работил си с Райън в продължение на пет години и положително знаеш неща, които не са известни на много хора.
— Възможно е — предпазливо отвърна той.
— Имаше ли човек, с когото Райън не се разбираше?
— Не беше любимец на всички, но не разбирам накъде биеш…
— Можеш ли да назовеш името на такъв човек? Брандън, Катрин или може би някой от обслужващия персонал?
— Обслужващият персонал му целуваше задника — изръмжа Джон. — А за Брандън Райън беше любимото момченце със златни къдри, което не може да греши.
— А Катрин?
— Не бих казал, че беше сред любимците й, особено след като я заряза! — отвърна с насмешлив блясък в очите той.
Ребека преглътна, тръсна глава и продължи:
— Знаеш ли защо се разделиха?
— Как да не знам — ухили се мъжът. — Заряза я заради теб! Трябваше да видиш лицето на тази ревнива кучка!
Ребека се изненада и това явно пролича в погледа й.
— Нима никога не ти е казвал, че заради теб е скъсал с Катрин? — присви очи Джон.
— Не.
— Е, това е истината — злобно се усмихна той. — Изглежда скъпата Катрин е крояла планове за семейно гнезденце с мъжа ти! Но може и да не е така, защото нейните планове почти никога не са като на нормалните хора. Може би е мечтала да оглави фирмата, а Райън да й бъде заместник. Едно по-скоро неравноправно съдружие, отколкото брак. Без деца, предполагам…
Ребека усети как страните й пламват. Не беше допускала, че отношенията между Райън и някогашната му любовница са били толкова сериозни, че да мислят за брак.
— Говориш така, сякаш общото бъдеще на Райън и Катрин е било достояние на всички — отбеляза тя.
— Казвам само това, което съм забелязал — започна да барабани по волана Джон. — И бих добавил, че това бе един от редките случаи, в които скъпата Катрин нямаше последната дума. Признавам, че отношенията ми с Райън не бяха кой знае колко приятелски, но когато той отряза квитанцията на скъпата Катрин, аз изпитах уважение към него.