— Какво искаш да кажеш?
— Нима не ти е ясно, Ребека? — вдигна вежди той. — Катрин беше втора след Брандън в йерархията на фирмата, а Райън — обикновен служител. Като тръгна с нея, той си осигури бърз напредък в кариерата.
— Той не беше такъв човек — възрази Ребека. — Отношенията му с Катрин едва ли са били близки само заради кариерата.
Джон иронично се усмихна.
— Господи, колко си наивна!
— Така ли? — погледна го с леко раздразнение тя.
Той замълча, но продължаваше да я гледа насмешливо.
— Е, хубаво — тръсна глава тя. — Скъсали са преди три години, нали? Катрин едва ли продължава да му се сърди.
— Явно не познаваш жени като нея — поклати глава Джон. — Бих казал, че тя може да таи злобата си с години и да чака момента, в който да си отмъсти.
Ребека се почувства странно. Не би могла да си представи подобно нещо.
— Някой друг да е хранел лоши чувства към мъжа ми? — попита.
— Не се сещам — отвърна той и внимателно я погледна. — Ти май продължаваш да си мислиш, че Райън е убит.
Тя само сви рамене.
— Интересно, много интересно — проточи Джон, облегна се на вратата и одобрително я огледа. — Хубава жена си, но голяма наивница… Сражаваш се с вятърните мелници както в службата, така и в личния си живот… Но нещата никога не са черно-бели, Ребека. Твоят Райън също не беше светец.
— Какво? — застина от изненада тя.
— Нищо, нищо — снизходително се усмихна той. — Просто казвам, че като всеки друг мъжът ти имаше и положителни, и отрицателни качества. Имаше амбиции, беше суетен. Знаеше какво иска и се стремеше да го постигне, без да гледа кого мачка по пътя си.
— А кого е мачкал? — попита тя. — Теб ли?
— Е, опита се — въздъхна Джон. — Но допусна грешката да ме подцени.
Ребека изпита непреодолимото желание да се махне някъде по-далеч от този човек.
— Благодаря за времето, което ми отдели — рече и отвори вратата на колата.
— Няма нищо — отвърна той и отново я огледа. — Искаш ли да те откарам?
— Не, благодаря. Колата ми е отсреща. — Изпита неудобство от погледа му.
— В такъв случай лека нощ и карай внимателно.
Поршето стремително потегли, гумите му оставиха черни следи върху асфалта.
Соловски изчака Уолтърс да си тръгне и едва тогава измъкна папката с делото „Морланд“. Искаше да прочете още веднъж първоначалните им рапорти, а също и резултатите от аутопсията.
Спомни си, че бе предложила на Уолтърс да изпратят екип криминалисти на борда, но той категорично отказа. Защо? Този въпрос си задаваше не за пръв път. Още повече, че в онази нощ не бяха на работа, но въпреки това ги изпратиха да разследват случая. Случайно ли беше това? Кой е пожелал именно Уолтърс да поеме това разследване?
Разгърна рапорта на съдебния лекар и потърси токсикологичната експертиза. Но такава липсваше. Бе взета само алкохолна проба, която беше с положителен резултат. Странно… И двамата с Уолтърс бяха категорични, че Райън Морланд трябва да бъде подложен на пълна токсикологична експертиза.
Реши да поговори със съдебния лекар и му позвъни. Но той не се обади. Явно ще трябва да изчака до сутринта. Направи фотокопия на няколко документа, после върна папката на мястото й.
Прибра копията в чантата си и излезе. Все още беше разстроена от факта, че Уолтърс не й каза за телефонните заплахи срещу Ребека Морланд. Краткият преглед на делото не помогна с нищо за подобряване на настроението й. В това разследване имаше доста странни неща, които трябваше да бъдат изяснени.
Джон почука, изчака малко, после отключи. Апартаментът тънеше в мрак. Насочи се към спалнята, където работеше телевизор и по стените играеха синкави отблясъци. Изправи се пред леглото и сведе очи към спящата в него жена. После бавно се наведе и докосна с устни шията й.
Тя изпусна тиха въздишка и се обърна. Чаршафите се плъзнаха на пода и разкриха голото й тяло. Джон бързо се възбуди, седна на ръба на леглото и докосна гладката кожа. Започна от вдлъбнатината между гърдите, продължи надолу към плоския стегнат корем, спря върху нежните косъмчета на венериния хълм… Там упражни лек натиск, бедрата покорно се разтвориха, дишането му се учести.