Върху лицето на племенника се появи объркано изражение.
— Тук ме хвана, вуйчо — промърмори, скочи на крака и нервно закрачи напред-назад. — Писмото не беше на бюрото, а на пода, зад кошчето за отпадъци. Но не беше смачкано. Прецених, че ако съобщя на полицията къде съм го намерил, те може би ще решат, че Райън го е изхвърлил. — Ръцете му се разпериха в безпомощен жест. — Бях убеден, че Райън се е самоубил, затова казах, че писмото е било върху бюрото. — Спря пред Брандън. — Съжалявам, вуйчо… Трябваше да ти кажа истината веднага. Просто се опитвах да бъда полезен.
Брандън нерешително мълчеше, пръстите му нервно барабаняха по бюрото. От неудобното положение го извади телефонът.
— Да — изрече. — Идвам веднага… — Погледна към Джон и намръщено добави: — Имам посетител, ще говорим по-късно!
Племенникът се обърна и тръгна към вратата, а Брандън бе почти сигурен, че успя да зърне усмивката на облекчение върху лицето му.
Няколко минути по-късно в кабинета се появи Максуел Холмс с протегната напред ръка.
— Брандън, благодаря ти, че ме прие веднага — изрече той със звучния си бас. Изпод мишницата му стърчеше сгънат вестник.
— Здравей, Максуел — стисна ръката му Брандън и махна към близкото кресло.
— Нека седна на дивана — направи шеговита гримаса Холмс.
— Добре — кимна той, нареди на секретарката си да не ги безпокоят и седна до госта. Питаше се на какво дължи неочакваното посещение.
— Предполагам, че вече си видял това — промърмори Холмс и удари сгънатия вестник в дланта си. От първа страница ги гледаше снимката на Райън Морланд, а над нея с големи букви беше изписано: ВДОВИЦАТА НА АДВОКАТА ТВЪРДИ, ЧЕ ТОЙ Е БИЛ УБИТ.
— Видях го — мрачно кимна Брандън.
— Лошо, много лошо — въздъхна посетителят. — Тази мадама вдига шум, който ще се отрази зле на кампанията ти, и затова трябва да бъде спряна.
— Вече се опитах. Няколко пъти разговарях с нея, но без никаква полза…
— Момчетата са доста неспокойни — неодобрително поклати глава Холмс.
Брандън му хвърли тревожен поглед. Добре знаеше, че без подкрепата на този човек и хората под негов контрол трудно би останал единствен кандидат на партията в предстоящите избори.
— Разбирам ги добре — кимна той. — Райън беше един от най-близките ми сътрудници. Но не мога да забраня на вестниците да публикуват обвиненията на Ребека Морланд.
— Но можеш друго — спря черните си очи върху лицето му Холмс. — Ще свикаш пресконференция, а ние ще се погрижим на нея да присъстват подходящите хора. Ще обясниш на проклетите репортери защо си убеден, че Райън сам е скочил в морето.
— Не мислиш ли, че така само ще подкрепя твърденията й? — възрази Брандън. — Според мен е по-добре изобщо да не им обръщам внимание.
— Не става! Репутацията на нашия кандидат с нищо не бива да бъде накърнявана! Репортерът намеква, че Райън е открил нещо. Не зная какво точно му е разказала мадамата, но не е толкова трудно да се отгатне, че то хвърля петно върху теб.
— Никак не е смешно и ти добре го знаеш! — ядосано отвърна на усмивката му Брандън.
— Трябва да направиш изявление! — отсече Холмс и протегна крака. — В противен случай партията може би ще потърси други решения…
— Други решения ли? — пламна той. — След всичко, което върша за тази партия в продължение на години?
— Някои членове може би мислят като теб — рече гостът. — Но не забравяй, че Уърлингтън се е разтичал като бесен да си осигури по-широка подкрепа!
— Не вярвам някой да смята кандидатурата му за по-сериозна от моята — възрази Брандън. — Той е много краен, освен това няма почти никакъв принос за партията. — Насочи пръст към гърдите на Холмс. — Имам всички основания да смятам, че именно Уърлингтън стои зад тази кампания в печата!
— Вярно е, че няма принос за партията — кимна Максуел. — Вярно е, че повечето членове изпитват към теб уважение и благодарност. Заслугите ти не подлежат на никакво съмнение. Но главната ни цел е да спечелим ноемврийските избори, да победим демократите. По тази причина името на нашия кандидат не трябва да се замесва в скандали.
Брандън тежко въздъхна. Не понасяше някой да му нарежда, особено пък Холмс. Дядо му и баща му са били известни политици в този щат още когато семейството на този идиот едва ли е знаело, че има право на глас. „Успокой се — заповяда си. — След победата в изборите ще имаш възможност да си отмъстиш!“