„Нима това е главната цел на пресконференцията? — запита се Ребека и гневът й се надигна като разяждаща киселина. — Нима Брандън реши да нанесе подъл удар на Райън, за да осигури политическото си бъдеще? — Изпита огромно разочарование. До този момент беше убедена, че ако някой на този свят може да устои на политически натиск, това е само Брандън. — Господи, как е възможно да направя толкова погрешна преценка?“
Пресконференцията беше към края си.
— Вярно ли е, че твърденията на Ребека Морланд за предумишлено убийство на съпруга й са свързани с надеждата да прибере солидна застраховка? — извика един репортер.
Изненадана от този въпрос, тя стисна зъби и зачака отговора на Брандън.
— Не коментирам — кратко отвърна той, после благодари на репортерите и се оттегли.
Откъде знаеха за застраховката? Нали тя самата разбра за нейното съществуване едва преди няколко дни?
Скочи на крака и изтича в съседната стая за бележките си, слепоочията й пулсираха. Откри номера на застрахователния агент Фред Джексън и трескаво го набра. Човекът едва успя да поздрави и тя започна:
— На кого, по дяволите, сте казали за застрахователната полица на Райън?
— Ами аз… — Очевидно объркан от внезапната атака, Джексън започна да заеква: — Може би споменах това пред Брандън Тейлър… Искам да кажа, че след разговора си с вас бях доста объркан и реших да му се обадя…
Ребека изпита чувството, че се е блъснала в бетонна стена. Дълбоко в себе си бе убедена, че именно Брандън или някой от екипа му е накарал репортера да му зададе онзи въпрос.
— Защо питате, какво не е наред? — В гласа на Джексън прозвуча загриженост.
— Какво не е наред ли? — пламна тя. — Не е наред това, че моите отношения с вашата застрахователна компания не влизат в работата на никого, ето какво! В тази връзка ще направя всичко необходимо и останалите ви клиенти да разберат, че имате прекалено голяма уста! А междувременно ви препоръчвам да я държите затворена! — Слушалката с трясък се стовари върху вилката.
За момент остана напълно объркана. Беше съвсем сама, нямаше към кого да се обърне за помощ.
Очите й попаднаха на полицата над камината. Стана и пристъпи натам, пръстите й докоснаха снимката от сватбеното им пътешествие на Хавайските острови, която бе прибрала от бюрото на Райън. Господи, колко бяха щастливи! Млади и влюбени, готови да завладеят целия свят. Кой би могъл да предположи, че всичко ще свърши по толкова ужасен начин?
— Престани да се самосъжаляваш! — заповяда си полугласно Ребека и тръсна глава да прогони сълзите. Трябваше да бъде твърда заради Райън, защото от този момент нататък само тя бе в състояние да разкрие истината за края на неговия неизживян живот.
Пресконференцията на Брандън Тейлър само засили съмненията на детектив Соловски. Справката със съдебния патолог стана причина да се запознае с един твърде неприятен факт. Лекарят заяви, че по нареждане на детектив Уолтърс е отбелязал в протокола единствено наличието на алкохол в кръвта на Райън Морланд и нищо повече. А това означаваше, че партньорът й бе направил точно обратното на това, което решиха двамата: да подложат трупа на пълно токсикологично изследване.
Сега, седнала пред телевизора заедно с Уолтърс и още няколко колеги, Соловски слушаше изявлението на Брандън Тейлър с все по-нарастващо безпокойство. Очевидно Уолтърс имаше намерение да й натика проклетата застрахователна полица право в гърлото. Не бе направила необходимите проверки просто защото се предовери на госпожа Морланд, която обеща да проучи въпроса, но очевидно не го беше сторила. Вероятно е забравила, но това нищо не променя. Дори твърденията й да целяха получаване на обезщетение, те все пак нямаха нищо общо с факта, че Уолтърс бе променил искането за пълна токсикологична експертиза.
Стана й мъчно за госпожа Морланд. Много е неприятно да чуеш по телевизията как доскорошният шеф на мъжа ти намеква, че и двамата имате психологически проблеми. А последният въпрос на един от репортерите й прозвуча съвсем нагласено. Хората неволно започват да мислят за евентуалните облаги от едно обезщетение, въпреки отказа на Тейлър да коментира този въпрос… Сега вече мнозина ще бъдат убедени, че съпругата иска да се добере до парите. Но Соловски знаеше, че Ребека обича мъжа си и това ръководи всичките й действия.