Габи беше радостно възбудена и не я сдържаше на едно място. Майка й й бе обещала да я води на сладкарница.
— Много съм уморена — отклони поканата й Ребека. — Нека го оставим за друг път.
— Да, разбира се — кимна приятелката й и загрижено я погледна.
Без да забелязва безпокойството на майка си, Габи уви ръце около шията на Ребека и я целуна. За миг тя зарови лице в топлото вратле на детето, после с въздишка се отстрани.
Навън валеше. Стиснала волана, Ребека внимателно напусна паркинга на хотел „Бевърли Хилтън“.
Монотонното движение на чистачките постепенно я успокои. Скоро обаче си представи празната къща, която я очакваше, и сърцето й отново се сви.
Преди да се запознае с Райън живееше в апартамент, разположен в покрайнините на Западен Холивуд. В блока имаше охрана, но въпреки това бяха регистрирани няколко кражби, главно в гаражите. Ребека не помнеше да се е притеснявала от факта, че живее сама — също както и доскоро, преди смъртта на Райън. Но сега нещата коренно се промениха: първо дойде нещастието с Райън, после получи и заплахи по телефона… Даваше си сметка, че всеки момент ще изпадне в нервна криза.
Нещо в огледалцето за обратно виждане привлече погледа й. Колата отзад се движеше прекалено близо, а това бе опасно, особено в дъждовно време. Несвикнали да шофират при лоши атмосферни условия, калифорнийците често забравят, че при дъжд пътната настилка става доста хлъзгава. Телевизията непрекъснато показва тежки катастрофи, станали при усложнена пътна обстановка.
В първия момент реши да отбие встрани и да пропусне колите зад себе си, но после се отказа. Само след една пресечка щеше да излезе на Бенедикт Каниън — един от тесните, изпълнени със завои пътища, които се пръскаха звездообразно по посока на Бевърли Хилс, Бел Еър и долината Сан Фернандо. Къщата им се намираше в близост до Мълхоланд Драйв, до нея се стигаше или по магистралата „Сан Диего“ на изток, или по този второстепенен път, който, макар и да имаше много завои, беше по-къс.
Колата я последва и също зави по Бенедикт. Обзе я тревога. Тук пътното платно беше тясно, а движението — двупосочно. Нямаше къде да отбие, за да пропусне трафика. Осветлението също беше слабо, особено пък сега, при лошото време. От двете страни на пътя се издигаха стръмни хълмове, на места банкетът минаваше на сантиметри от дълбоки пропасти. Тук шофьорите винаги трябваше да са внимателни, но при дъжд ставаше направо опасно, тъй като често ставаха свличания, а от околните зъбери понякога падаха и камъни.
Дали този зад нея не е нахалният репортер, който дебнеше в храстите пред дома й, запита се тя. Отби плътно вдясно и намали, надявайки се, че онзи отзад ще пресече жълтата линия, за да я изпревари. По принцип това бе забранено, но всички го правеха, още повече, че пътната полиция рядко идваше насам.
Чу как моторът на колата отзад изрева. Добре. Тоя тип най-сетне ще се разкара и тя ще може да продължи спокойно пътуването си.
Колата беше черна. Ребека забеляза цвета й в момента, в който тя се изравни с нейната. Шофьорът не се виждаше, тъй като беше прекалено тъмно. Изведнъж предницата й кривна надясно и се заби странично в джипа.
— Господи! — хлъцна Ребека и инстинктивно натисна клаксона. Но черната кола се отдръпна само за миг, после отново я удари.
— Този е луд! — прошепна тя, а сърцето й се сви от ужас. Явно не беше никакъв репортер, а най-вероятно престъпник, който е решил да я обере или да й отмъкне колата. Инстинктивно натисна педала на газта, джипът полетя напред. В продължение на няколко безкрайно дълги секунди имаше усещането, че не може да контролира колата. „Никаква паника!“ — заповяда си тя. Преглътна буцата в гърлото си и направи опит да овладее волана.
Вече беше убедена, че трябва да избяга. Приближаваше най-опасния участък от пътя, веднага след него беше отбивката за Мълхоланд Драйв. Трескаво започна да обмисля възможните решения. Би могла да опита обратен завой, след който да поеме отново нагоре, но това беше твърде рисковано, тъй като джипът не можеше да го направи без маневра.
Блестящата черна лимузина се изравни с нейната кола точно в средата на следващия остър завой. Тя усещаше близостта й, но не я виждаше, тъй като бе твърде заета с волана. Започна да й се гади, тъй като с безпощадна яснота разбра какви са намеренията на непознатия — да я изтласка извън пътя. Обзе я паника.
Изведнъж насреща блеснаха ослепителни фарове. Водачът на колата изобщо не си направи труда да премине на къси светлини. Приведена напред и с лудо разтуптяно сърце, Ребека натисна клаксона и започна да примигва с фаровете. Надяваше се, че сигналът й за помощ ще бъде възприет.