Черната лимузина се стрелна напред и след секунди червените й стоп светлини изчезнаха зад завоя. Ребека горчиво съжали, че в колата й няма телефон.
Насрещното превозно средство профуча покрай нея. Шофьорът с нищо не показа, че е забелязал сигналите й. Явно не разбра, че се е разминал на косъм с вероятността да стане свидетел на тежък инцидент.
Треперейки като лист, Ребека се опита да разсъждава. Кой искаше да я изплаши? Или още по-лошо — да я убие? Опитвайки се да разкрие убийците на Райън, тя бе забравила, че те биха могли да премахнат и нея. Но защо? Замисли се върху това, което знаеше, за да прецени кого би могло да заплашва то. После изведнъж всичко дойде на мястото си. Убийците на мъжа й не знаеха какво е успяла да открие, но предпочитаха да я премахнат, за да са спокойни.
Нямаше представа към кого да се обърне за помощ. Не беше в състояние да разбере кой я лъже и кой казва истината, кой се опитва да я сплаши или да я убие. Не можеше да повярва, че всички тези ужасни неща се случват именно с нея. Дали и Райън се е чувствал така в последните дни от живота си? Дали някой не се е опитал да го премахне и преди онази фатална нощ на яхтата?
Понякога става така, че човек не е в състояние да открие дори един смислен отговор на въпросите, които го измъчват. Стиснала здраво волана, Ребека се запита какво ли още я чака.
16
Ребека се събуди с разтуптяно сърце. Минаваше осем, лъчите на утринното слънце нахлуваха през прозореца на хола. Бе заспала в широкия стол с брезентово платно, който през топлите дни използваха в градината. Сигурно беше задрямала някъде на разсъмване, прецени тя и в главата й нахлуха спомените от предишната вечер.
След инцидента с черната лимузина, която се опита да я изтласка от пътя, тя отиде в полицейския участък на Ван Нийс и направи оплакване. После ги помоли да се свържат с детективите Соловски и Уолтърс от Марина дел Рей, които разследват смъртта на съпруга й.
Накрая, все още скована от ужас, тя позвъни в една частна охранителна фирма и помоли да изпратят кола пред дома й. Появи се младичък бодигард със стеснителна усмивка, който търпеливо я изчака да запали лампите из цялата къща и да провери стаите. А когато той си замина, Ребека установи, че не може да заспи, взе едно одеяло и се отпусна в широкия стол да чака утрото.
Непрекъснато се връщаше на отделни моменти от инцидента, мъчеше се да разбере кой се опитва да й причини зло, защо го прави. Запита се дали всъщност искат да я премахнат, или просто я предупреждават да прекрати опитите си да открие причините за смъртта на Райън. На практика това не беше толкова важно, тъй като тя вече не се страхуваше дали ще опитат отново, а кога ще го направят.
Брандън Тейлър се наслаждаваше на изключителното филе от риба тон, което му бяха сервирали в ресторант „Белведере“ на хотел „Пенинсула“ в Бевърли Хилс. В един момент зърна Максуел Холмс, появил се в заведението в компанията на двама известни търсачи на таланти, извини се на клиента, с когото обядваше, и се отправи към тримата мъже. Здрависаха се, после той леко кимна на Холмс и продължи пътя си към тоалетната.
Няколко минути по-късно в просторното мраморно преддверие на мъжката тоалетна се появи Холмс със самоуверена усмивка.
— Страхотно заведение, нали? — безгрижно подхвърли той.
Брандън не отговори, зает с тоалета си. Приглади косите си пред огледалото и едва тогава обърна внимание на новодошлия.
— Аз изпълних своята част от сделката, сега е твой ред — тихо, но настойчиво каза той.
Другият мъж хвърли поглед към огледалото, приглади мустаците си, опипа възела на вратовръзката си и кимна.
— Няма проблем. Ще получиш подкрепата, която ти обещах. Момчетата са на мнение, че изявлението ти пред представителите на печата по случая Морланд беше много добро.
— Благодаря — хладно отвърна Брандън.
— Е, трябва да вървя… — намигна му Холмс. — Ще се видим по-късно.
В продължение на още няколко мига Брандън остави горещата вода да тече върху ръцете му, сякаш искаше да измие не само тях, но и горчивия вкус в устата си.
Соловски за пореден път погледна часовника си и отново се запита къде се губи Уолтърс. Нямаше го вече няколко часа, а тя изгаряше от нетърпение да го запознае с последните новини около случая Морланд. Бяха й позвънили от полицейския участък във Ван Нийс, тя пък побърза да се свърже с Ребека Морланд. Беше твърдо убедена, че снощният инцидент на шосето заслужава внимание. По колата на Ребека имаше следи, които недвусмислено доказваха, че някой наистина се е опитал да я изтласка от пътя.