Когато колегата й най-сетне се появи, тя нетърпеливо му разказа за инцидента, отбелязан в рапорта на полицията от Ван Нийс.
— Тая Морланд май няма да престане да си измисля разни истории — въздъхна той и театрално вдигна очи към тавана.
— Не е така — сковано отвърна Соловски. — Госпожа Морланд е уплашена, а ченгетата от участъка са установили, че колата й наистина е блъскана.
— Което обаче едва ли означава, че е блъскана точно по начина, за който твърди Морланд, нали?
Жената замълча и изпитателно погледна партньора си. В нежеланието му да се занимава със случая Морланд прозираше нещо повече от обикновен инат.
— Огледай фактите още веднъж — меко настоя тя. — Нещата се усложняват. След смъртта на мъжа й някой прониква в къщата и изтрива паметта на компютъра. После й отправят заплахи по телефона, а сега имаме опит за убийство! — Гласът й неволно се повиши, въпреки твърдото й решение да говори спокойно и убедително. — Ако не се намесим, може би ще се стигне до нещо страшно, Уолтърс! Нима това няма да ти тежи на съвестта?
— Продължаваш да разсъждаваш погрешно! — изръмжа той. — Тази жена се чуди какво да измисли, за да ангажира вниманието ни със своята версия. А на практика имаме работа с един куп фобии и нищо повече! Действително може да свърши зле, но причина за това най-вероятно ще е самата тя! — Раменете му леко се повдигнаха. — Трябва да ти кажа, че Морланд май е за болница.
Детектив Соловски смаяно мълчеше. Не можеше да повярва на ушите си.
Лицето на Уолтърс се изопна, гласът му премина в поверителен шепот:
— Слушай, Соловски… Мисля, че вече е крайно време да прекратим това разследване. Казвам ти го за твое добро. Забрави за случая Морланд и толкоз!
Тя не успя да прикрие раздразнението си.
— Ти можеш да го забравиш! Но аз няма да си простя, ако нещо се случи с нея!
— А ще си простиш ли, ако кажеш сбогом на кариерата си? — предупредително я изгледа Уолтърс. — Кажи де! — Изчака няколко секунди, после се обърна и напусна стаята.
Катрин Денисън бавно се плъзна в горещата вода. Косата й бе намазана със специално масло, а след това увита и стегната в хавлиена кърпа. Лицето й бе основно почистено, горещата пара вече можеше да проникне дълбоко в порите на кожата.
— Чудесно е, нали? — промърмори Даяна, отпуснала се в единия край на широката вана за хидромасаж.
— Страхотно! — кимна Катрин.
Намираха се в „Трий Хаус“ — един от най-модерните фитнес центрове на Брентууд. Веднъж в месеца си позволяваше няколко часа почивка. Обикновено ги съгласуваше с програмата на Даяна Уърлингтън и двете се срещаха тук.
Днес си бяха платили за пълна програма: грижи за косата, маникюр, педикюр, хидромасаж и ръчен масаж на цялото тяло.
Обикновено разговаряха за незначителни неща, разменяха си последните клюки. Но днес Катрин бе твърдо решена да наруши това неписано правило.
Протегна се във ваната, пръстите на краката й докоснаха насрещната стена, а водата стигна почти до брадичката й.
— Пол взе ли решение относно намерението си да се кандидатира за Сената? — попита тя.
— Не ти ли казах? — отвърна Даяна с невинен поглед на зелените очи.
— Не — поклати глава Катрин, опитвайки се да прикрие неприятното чувство, което я обзе. Жената насреща прекрасно знаеше, че изобщо не е споменавала това.
— Пол няма интерес от предварително споразумение — съобщи й новината Даяна, леко поклащайки увитата си с кърпа глава. — Намира, че по някои основни въпроси Брандън е прекалено либерален. Убеден е, че трябва да се бори за това, в което вярва. — Тялото й леко се раздвижи в кипящата вода.
Удоволствието от хидромасажа се стопи. До този момент Катрин твърдо вярваше, че приятелката й е убедила мъжа си да не участва в изборите.
— Пол ще направи огромна грешка — мрачно поклати глава тя. — Поведението му ще разгневи хора с влияние в партията, ще ги накара да го мислят за предател. — Даде на другата жена достатъчно време да прецени тези думи, после добави: — Но, от друга страна, ако прояви търпение и здрав разум, той с положителност ще бъде печелившият кандидат на партията за следващите избори.