— Може би забравяш, че Пол също се радва на немалка подкрепа в партията — упорито вирна брадичка Даяна.
Катрин премълча. Стана й ясно, че тактиката на заплахи не действа, което означаваше, че трябва да я смени. Всичко в поведението й беше подчинено на една цел — да направи така, че Брандън да замине за Вашингтон.
— Я стига с тази политика — промърмори. — Дай да се отпуснем като хората… Кажи нещо за новата любов в живота си… Кой е щастливецът?
— Не мога да ти кажа — усмихна се приятелката й и започна да пляска с ръце във водата.
— Е, поне ми разкажи нещичко за него…
— Ами добре — сви рамене тя. — Притежава невероятна издръжливост. Може да кара с часове, без да се изпразни…
— Невероятно! — изви вежди Катрин. — Часове ли казваш? Трябва да е млад и здрав като Тони.
Другата жена само се усмихна.
Катрин внимателно я наблюдаваше. Долови някакво напрежение в тази усмивка, любопитството й се пробуди.
— Хайде, кажи кой е! — прошепна тя. — Ще пукна от любопитство!
— Не мога — поклати глава приятелката й.
Адвокатката знаеше, че лесно може да установи с кого се среща Даяна, а след това да използва тази информация срещу Пол. Но не й се искаше да го прави, тъй като щеше да нарани дълбоко приятелката си. В момента й трябваше нещо срещу самия Пол.
„Време е за нова маневра“ — рече си тя.
— Все си мисля за това, което веднъж ми каза… — започна. — Нали помниш? За липсата на интерес към секса от страна на Пол. Смятам, че има един начин да го промениш.
— Всичко съм опитала, можеш да ми повярваш — въздъхна Даяна. — Специална литература, съответните пособия от сексшоповете. Опитах и мръсните филмчета, но това само го ядосваше.
— Разбирам — кимна Катрин, потъна в престорен размисъл, после се наведе към ухото на приятелката си и прошепна: — Да не би да е обратен?
— Глупости! — вцепени се от възмущение тя. — Знаеш какво е отношението му към тези хора! Възпитан е твърде пуритански, за да ги понася!
Катрин наистина знаеше. Самата тя не споделяше ненавистта на Пол по отношение на хомосексуалистите, но нямаше нищо против да я използва за целите си.
— Тук възпитанието му няма нищо общо — поклати глава тя. — Може би просто има такива наклонности… Понякога най-големите пуритани са най-големите развратници!
— Не, не — продължаваше да клати глава Даяна. — Това е изключено!
— На твое място бих повдигнала този въпрос пред семейния лекар — подхвърли Катрин.
— Защо? — учудено я погледна другата жена.
— Може би ще ти даде някои интересни идеи.
— Едва ли…
— Мислех си и за нежеланието на Пол да имате деца — продължи упорито. — Ти каза, че причината не е от медицинско естество, но това ме навежда на мисълта, че може би има нещо в семейството му… Нещо, което децата му биха наследили…
— Няма такова нещо — тръсна глава Даяна. — Освен това Пол е осиновен и не знае нищо за истинските си родители. Забрави ли, че веднъж ти разказвах за това?
Катрин смътно си спомняше нещо подобно, но това беше преди години и не му бе обърнала кой знае какво внимание. „Дали пък Райън не е ровил точно в тази посока? — запита се тя. — И какво ли е открил?“
Вратата се отвори и на прага застана млада жена в бяла престилка.
— Госпожа Уърлингтън? — извика тя.
— Да? — надигна се Даяна.
— Търсят ви на телефона.
— Нали уж никой нямаше да ни безпокои тук? — намръщи се Катрин.
— Моите хора знаят това, но вероятно става въпрос за нещо спешно — отвърна Даяна и пое хавлията от ръцете на момичето. — Ще се върна веднага.
Недоволството на Катрин нарасна. Очевидно Пол Уърлингтън не възнамерява да се откаже от изборите и това си беше чист провал за нея. Разбира се, това не означаваше, че вече е победил Брандън. Сега трябва да открие нещо за Пол, за да може да го манипулира. Ако не направо от Даяна, от други източници. Кой знае, може пък да стане интересно, рече си с въздишка.
Скрита зад големите саксии с екзотични цветя във фоайето на хотел „Пенинсула“, Ребека видя Максуел Холмс да излиза от тоалетната и да се усмихва на една блондинка, която му махаше откъм прозореца.
— Хей, Максуел! — Гласът на блондинката беше леко дрезгав.
— Нямам време да ти обърна внимание, Доръти — махна й в отговор той. — Чакат ме едни хора.
— Ще те хвана по-късно — намигна му блондинката.