Спомни си погледите му на яхтата в онази нощ: надяваше се в къщата да има и други хора. Секретарка, иконом, изобщо някакви хора… Натисна звънеца, усещайки как я обзема леко притеснение.
Отвори самият Холмс. Беше облечен в тъмен костюм и яркосиня риза с отворена яка. Върху силно окосмените му гърди проблясваха няколко златни верижки. Ребека бе принудена да признае пред себе си, че макар и да не е неин тип, Максуел Холмс е наистина хубав мъж — висок, строен, загорял, с гъста коса и тъмни мустаци.
— В момента говоря по телефона — усмихна й се той и махна по посока на нещо, което приличаше на дневна. — Моля, настанявайте се…
Ребека бавно се разходи из просторното помещение, разглеждайки с интерес произведенията на изкуството в него. Бяха наистина редки, но не й харесаха особено. Тук имаше прекалено много саксии с растения — малки и големи, прибавени към картините на диви животни по стените, те превръщаха тази зала в нещо като джунгла.
Холмс най-сетне се появи.
— Моля за извинение, но водих международен разговор — усмихна се той. — Какво да ви предложа за пиене?
— Нищо, благодаря. Бих искала да премина направо върху целта на посещението си. Според полицията вие може би сте един от хората, които са слизали до пушалнята на яхтата през онази нощ. Вярно ли е това?
— Да — кимна той, а усмивката му разкри два реда бели зъби. — Не даваха да се пуши на друго място… — Пръстите му потупаха горното джобче на сакото, от което стърчаха краищата на две пури. — Отскачах до долу, за да дръпна няколко пъти… Пуша само вносни пури.
— Случайно не видяхте ли там съпруга ми?
— Само веднъж. Появи се тъкмо когато приключвах с пурата си. — На устните му отново се появи усмивка. — Разменихме си няколко думи.
Ребека усети как пулсът й се ускорява. Най-сетне се намери човек, който да признае, че е бил с мъжа й на долната палуба.
— Спомняте ли си какви точно бяха тези думи? — попита тя.
— Всъщност нищо особено — сви рамене домакинът. — За времето, за качеството на пурите ми…
— Ясно — кимна Ребека. — А случайно да си спомняте в колко часа стана това?
— Не, съжалявам. Бяхме на прием все пак. В такива случаи рядко поглеждам часовника си. — После потърка чело и добави: — Мисля, че беше преди да вечерям, ако тази информация може да ви бъде от полза. Нали имаше някакъв студен бюфет?
— Да — кимна тя. Спомни си, че забеляза отсъствието на Райън точно когато бяха започнали да сервират храната. Гърлото й изведнъж пресъхна. Холмс май ще се окаже последният човек, който е видял съпруга й жив.
Домакинът измъкна едната пура от джобчето си.
— Надявам се, че това не ви пречи… — Беше по-скоро забележка, отколкото въпрос.
Ребека поклати глава.
— Направи ли ви впечатление нещо за краткото време, през което сте били с мъжа ми? — зададе следващия си въпрос тя. — Да ви се е сторил разстроен, или нещо друго…
— Държеше се спокойно, бих казал необичайно тихо. Но преди това на няколко пъти го забелязах край бара. При прекомерната употреба на алкохол някои хора буйстват, а други стават кротки като агънца. — В ръката му се появи никелирано ножче за обрязване на пури.
На Ребека й омръзна да слуша за пиянството на Райън в онази нощ. Сключи ръце в скута си, прокашля се и попита:
— А имахте ли и друг разговор с мъжа ми, освен този на мястото за пушене?
Холмс бръкна в джоба си, извади тежка запалка „Дънхил“ от масивно злато и я поднесе към пурата си. Дръпна един-два пъти, после изви глава и изпусна облаче дим.
— Да — отвърна той. — На горната палуба, още в началото на приема. Доколкото си спомням, разменихме някои мисли за предварителните избори. Той искаше да бъда домакин на една официална вечеря в „Сенчъри Плаза“, на която трябваше да се набират средства за кампанията на Брандън. — Пръстите му замислено опипаха една от златните верижки под разтворената яка на ризата. — Отговорих, че за мен това ще бъде чест, и той остана доволен.
Ребека знаеше, че подкрепата на Холмс в подобни кампании е търсена от повечето политици, но силно се съмняваше, че Райън се е обърнал към него с подобна молба.
Усети как очите му одобрително я оглеждат, но не каза нищо.
— Мъжът ви не ви ли спомена, че сме разговаряли? — попита след известна пауза.
Тя реши да се включи в играта.
— Да, сега си спомням, че спомена нещо подобно…
Беше негов ред да я изгледа изпитателно.