— А какво точно ви каза?
Тонът, с който бе зададен въпросът, я накара да застане нащрек. Беше прекалено любопитен.
— Всъщност не помня… — отвърна тя. — Трябва да си помисля — изрече с усмивка. — Когато се концентрирам, всичко се връща в съзнанието ми.
— Какво значи „не помня“? — намръщено попита Холмс.
— Не се ли досещате? — изостави игривия тон Ребека. — Значи, че изобщо не вярвам във версията за самоубийството на Райън! Смятам, че някой го е убил, а след това се е постарал да представи нещата като нещастен случай! — Замълча за момент, сведе поглед към венчалния пръстен на дясната си ръка и тихо добави: — Значи, че ако някой ми помогне да открия убиеца, той може да разчита на дълбоката ми благодарност!
Холмс попипа мустаците си, а тя неволно потръпна под разсъбличащия му поглед.
— Всичко това ме кара да мисля, че все още не приемате фактите — отбеляза той.
— Наистина не ги приемам — призна тя. — Особено онези, които сочат, че става въпрос за самоубийство!
Мъжът остави пурата си в пепелника, взе ръката й и тихо промълви:
— Вие сте хубава жена… Едва ли ще ви бъде трудно да си намерите някой друг.
Ребека потръпна, опитвайки се да прикрие отвращението си.
Звънецът на входната врата пронизително издрънча.
— По дяволите! — намръщи се той, пусна ръката й и хвърли поглед на ръчния си часовник. После взе пурата си и вдигна глава. — Свършихме ли?
— Да — кимна тя. Искаше час по-скоро да се махне от този дом.
— Добре — кимна домакинът. — Ще ми направите ли една услуга?
— Зависи — погледна го с безпокойство.
Той махна с ръка по посока на френските прозорци.
— Оттук се излиза на верандата. Тръгнете наляво и заобиколете къщата. Сред храсталаците има една пътечка, която ще ви отведе право на улицата.
Странна молба, рече си Ребека, после сви рамене. Не виждаше какво й пречи да я изпълни. Стана и тръгна към верандата, умишлено притваряйки широкия прозорец след себе си. Спря на крачка от него и направи опит да улови звуците от просторния хол. Чу единствено приглушени гласове, затова след моментно колебание, лекичко побутна крилото на прозореца и надникна вътре. Успя да зърне фигурата на висок и слаб мъж, когото обаче не познаваше.
Отдръпна се и бавно тръгна да заобиколи къщата. Откри тясната, едва забележима пътечка сред храсталаците и изпита облекчение, когато най-сетне се озова на улицата.
Тръгна към джипа си, потънала в дълбок размисъл. Дали Холмс не искаше тя да види високия мъж, или обратното — той да не види нея? И защо? Седна зад волана, измъкна бележника си и записа в него регистрационния номер на колата, паркирана в съседство. От това едва ли щеше да излезе нещо, но тя искаше да разбере кой е посетителят на Холмс.
Потегли, но почти веднага удари спирачки. Зад ъгъла изскочи кола с изключени светлини и почти връхлетя върху нейната. Още един маниак, скръцна със зъби тя, после се вцепени от смайване. Зад волана на колата беше Джон Евънс!
Остана неподвижно на мястото си. Джон качи колата си на тротоара, изскочи навън и изтича към вратата на Холмс, без дори да си направи труда да заключи. Ребека се запита каква работа имаше Евънс с Холмс, после включи на скорост и бавно потегли.
17
Ребека покани Соловски в хола. Спомни си всички неща, които се бяха случили от последната им среща. Много се надяваше да чуе добри новини от нея.
— Случайно да сте открили онзи, който се опита да ме изблъска от пътя? — попита.
— Не можем да направим много, ако не знаем поне регистрационния номер на колата — поклати глава детективката, огледа се малко нервно и добави: — От Уолтърс научихте за графологичните и дактилоскопичните експертизи, нали?
— Не трябваше да звъня — призна с леко притеснение Ребека. — Но изгарях от нетърпение да науча резултатите.
— Това вече не е толкова важно. Забелязах, че хартията, върху която съпругът ви е написал прощалното си писмо, беше леко назъбена и поисках допълнителна експертиза. В лабораторията бе установено, че е рязана с ножица, но никой не може да каже дали това е станало преди или след написването на писмото. — Соловски се прокашля и добави: — Мина ми през ума, че мъжът ви едва ли е от хората, които ще напишат прощалното си писмо върху първото парче хартия, което им попадне пред очите.
Ребека се замисли, после кимна с глава.
— Райън беше прецизен човек и обичаше да си води записки на чист лист хартия или на нова страница от бележника си. Ако съпоставим нещата, неминуемо ще стигнем до доста интересни заключения. Първо, писмото му не носи подпис и дата, второ, написано е върху изрязан с ножица лист. За мен това означава само едно — това писмо е манипулирано, а може би и изцяло фалшиво!