— И аз мисля така — съгласи се другата жена, после се разходи из помещението, спирайки се пред различните фотографии в рамки. — Искам да си изясним няколко неща, госпожо Морланд. Когато партньорът ми чу, че на пресконференцията на Брандън Тейлър се споменава за застрахователната полица, той получи последното потвърждение на своята версия. Вече е стопроцентово убеден, че мъжът ви се е самоубил.
— Дори и след опита за покушение срещу мен?
— Той е на мнение, че това е ваша измислица, също като заплахите по телефона. — Соловски описа полукръг с ръка. — Съмнява се дори и в насилственото проникване у вас.
Младата жена усети как сърцето й се свива, после въздъхна и с леко притеснение каза:
— Съжалявам за застраховката… Не изпълних обещанието си да проверя как стоят нещата. Разбрах за нея едва няколко дни преди пресконференцията и трябваше веднага да ви уведомя.
— Станалото — станало — въздъхна детективката.
— И вие ли… — Усети как гърлото й се стяга. — И вие ли мислите като Уолтърс?
— Не. Според мен нещата стоят така, както ги обяснихте. Никак не ми харесва премеждието, което сте преживели на пътя. То ясно сочи, че се намирате в опасност.
Ребека замълча, очаквайки продължението. Напрежението се усили. Другата жена престана да се разхожда, застана пред нея и неочаквано заяви:
— Ако споменете пред някого това, което ще ви кажа сега, аз ще го отрека!
Напрежението и неудобството й моментално се прехвърлиха върху Ребека, която тихо промълви:
— Добре.
— Вие сте честен човек и аз ви вярвам. — Соловски замислено добави: — Смятам, че съпругът ви не се е самоубил, но не зная какво мога да направя…
Ребека замълча.
— Нещо става — намръщено продължи Соловски. — Уолтърс преднамерено не обръща внимание на онова, което се случва около вас след смъртта на мъжа ви.
— Нима намеквате, че го прави умишлено? — разшириха се очите на младата жена.
— Нищо не намеквам. Просто обръщам внимание на някои факти, но това да си остане между нас!
— Разбира се — побърза да се съгласи.
— Искам да кажа, че ако моят съпруг бе изчезнал от онази яхта, аз също бих притиснала съответните органи за по-пълно разследване… или бих го извършила сама.
— Значи вярвате на подозренията ми за умишлено убийство?
— Не знам — намръщено въздъхна събеседничката й. — Но някои неща просто не се връзват. Пак повтарям: все едно, че не сме разговаряли!
Предупреждението накара Ребека да потръпне. Поведението на Соловски потвърждаваше най-мрачните й подозрения — че някой има интерес да представи смъртта на Райън като самоубийство.
— Обещавам, че няма да кажа нито дума! — прошепна тя.
— Много добре.
Ребека се поколеба за момент, после вдигна глава.
— Бихте ли ми казали, съвсем неофициално, разбира се, къде бихте насочили вниманието си, ако вашият съпруг беше убит?
— Споменахте, че много хора са ви излъгали — погледна я за пръв път в очите детективката. — Най-вече съдружниците на мъжа ви. Аз се срещнах с онзи Джон Евънс, който отрича да ви е казвал за появата си в кантората в шест сутринта. Пред мен заяви, че е отишъл там веднага след акостирането на яхтата просто за да бъде на разположение на полицията. А за писмото твърди, че го е намерил малко преди да ни позвъни, някъде около осем.
Ребека усети как й се завива свят. Някой я беше предал. За лъжата на Джон Евънс бе разказала само на двамата детективи и… на Брандън Тейлър!
— Разбирам — промълви най-сетне. — А вие повярвахте ли на Джон?
— Не — тръсна глава Соловски. — След като е отишъл в кантората през нощта, би трябвало да открие писмото доста по-рано. А приказките, че е изчакал цели шест часа до началото на работното време, са си чисти глупости. В полицията винаги има дежурни.
Младата жена въздъхна с облекчение.
— Какво друго бихте направили на мое място?
— Бих се поразровила около онзи Пол Уърлингтън и намеренията му да участва в парламентарните избори. Бих проверила предчувствието си, разглеждайки го под друг ъгъл.
— Ще го направя — възбудено кимна Ребека. — Ще го направя, макар вече да съм го разглеждала под всякакви ъгли! — Замълча за миг, после добави: — Фактът, че ми вярвате, означава много за мен!