— А помните ли къде се натъкнахте на него?
— Срещнах го в коридора, беше тръгнал към кърмата — отвърна младежът и натика юмруци в джобовете на белия си панталон. — Аз бях тръгнал в обратна посока, към носа.
„Това вероятно е станало броени минути след като Райън се раздели с мен“ — прецени Ребека, а на глас каза:
— Продължавайте, моля…
— Спря ме и попита дали оттам може да стигне до кърмата. Обясних му, че ако продължава в същата посока, скоро ще стигне до една врата в дъното на коридора.
— Имаше ли други хора наоколо?
— Не.
— Спомняте ли си колко беше часът?
— Малко преди поднасянето на храната.
— Нещо направи ли ви впечатление? Имам предвид походка, олюляване… Изобщо нещо, което да сочи, че мъжът ми е пийнал?
— Не — твърдо отговори морякът. — Беше си съвсем наред.
Очите й се разшириха. Най-сетне чу потвърждение на собствените си впечатления за поведението на Райън.
— А някой от детективите попита ли ви за състоянието на господин Морланд?
Хал се замисли, после поклати глава.
— Не, госпожо. Никой.
— Помните ли кой от двамата детективи ви разпитва? — попита с нарастващо вълнение Ребека.
— Мъжът, госпожо — отвърна без колебание той.
Настръхна. Онзи мръсник Уолтърс дори не си е направил труда да зададе на този човек един елементарен въпрос! А после е написал рапорта си по начин, който прикрива този очевиден пропуск!
— Тогава видяхте мъжа ми за последен път, така ли? — попита на глас тя.
— Да, госпожо.
— Доколкото разбирам, вие сте продължили пътя си по коридора… — подхвърли тя, изчака кимането му и добави: — Срещнахте ли някой друг, който да върви по стъпките на мъжа ми?
— Не.
— Може ли да се стигне до долната палуба и по друг път?
— Само откъм водата.
— Ясно — кимна тя. — А помните ли дали в онази нощ на борда е имало някой непоканен? Имам предвид човек, който нито е гост, нито е член на обслужващия персонал.
— Не помня такова нещо, госпожо. — Човекът помълча известно време, после добави: — Преди началото на приема на борда се появиха хора от някаква охранителна фирма и внимателно огледаха всичко.
— Така ли? — погледна го с интерес Ребека. — Знаете ли от кого са били изпратени?
— Не.
— Бихте ли ми показали точно откъде е минал мъжът ми в онази нощ? Искам да си припомня…
Хал замръзна на място.
— Само един поглед — примоли се. — Няма да ви отнеме и минута…
— Добре, госпожо — отстъпи с въздишка той.
Започнаха да се спускат по стълбите и Ребека усети как й прилошава. Какво си е мислил Райън в лабиринта на тези коридори? „Я се стегни! — заповяда си тя. — Трябва да мислиш само за непосредствените неща!“
Зад гърба й се разнесоха едва чути стъпки и тя рязко се обърна. Видя мургавото лице на млад латиноамериканец, който стреснато я погледна, а след миг колебание се обърна и изчезна в обратна посока.
— Кой беше този?
— О, това е Хуан, помощник на готвача — махна с ръка Хал. — По време на приема е бил в кухнята и едва ли е зърнал някого от гостите.
— Ясно — кимна Ребека, питайки се защо това момче бе тръгнало подир тях.
Пред вратата на пушалнята се поколеба. Не искаше да я видят от къщата на Уърлингтън, а и спомените й от това място все още бяха твърде болезнени. Целта на тази разходка беше просто да измери разстоянието от средната палуба и да прецени приблизително за колко време може да се стигне дотук.
— Мисля, че е достатъчно — извърна се тя към Хал. — Можем да се връщаме.
Семейство Уърлингтън се намираха в библиотеката с чаши за коктейл в ръце, гостуваше им Клей Дзалиън — новоназначеният главен координатор на предизборната кампания на Пол.
— Мисля, че шансовете ви са добри и с всеки изминат ден стават все по-добри — каза Клей и убедено поклати глава. — Цифрите показват, че скъсявате разстоянието между себе си и Брандън Тейлър. Негативните послания трябва да продължат и всичко ще бъде наред.
— А не трябва ли да използваме и позитивни? — попита Даяна, леко недоволна от телевизионните клипове, които разглеждаха в момента. — Може би е време да акцентираме върху намеренията на Пол по време на бъдещия мандат.
— Имаме достатъчно време и за това — отвърна Клей, пресегна се към сребърния поднос на масичката и пъхна в устата си една хапка с черен хайвер. — Много е вкусно! — промърмори той, преглътна и добави: — Вече ви казах, че идеята ми е да скъсим преднината на Тейлър с няколко процента. По този начин ще ги изнервим, а тежката артилерия зад него ще се замисли дали в крайна сметка Пол не е по-добрият кандидат.