— Къде отиваш, скъпи? — пристъпи към него Даяна.
— На яхтата — отвърна Уърлингтън. — Има една работа, която не търпи отлагане.
18
Детектив Уолтърс спря колата си край една запустяла сграда в промишления район на Лос Анджелис и слезе. Минута-две по-късно се качи на задната седалка на сив седан без отличителни знаци, който изскочи иззад ъгъла и спря пред него. Общинският шериф Роланд Куентин тромаво отмести едрото си тяло да му направи място.
— Здрасти, Уолтърс — поздрави той. — Хубаво време, а?
— Наистина е хубаво, шерифе — с леко притеснение отвърна детективът.
Куентин беше известен с избухливия си нрав и той не можеше да усети настроението му в момента. Но, общо взето, двамата се разбираха добре.
Едрият мъж протегна ръка и потупа рамото на човека зад волана.
— Я се поразходи за десетина минути…
Помощник-шерифът слезе и се отдалечи.
— Снощи ме посети един приятел — започна Куентин. — Обещах да му дам последната информация относно следствието „Морланд“.
— Следствието върви добре — увери го Уолтърс. — Досега щях да съм го приключил, но госпожа Морланд продължава да захранва медиите с налудничавите си теории.
— Хубаво — промърмори шерифът. — Нося ти някои сведения, които ще ти помогнат да го приключиш веднага.
— Какви сведения? — с надежда го изгледа той. Отдавна му беше дошло до гуша от това разследване, а и Соловски го изнервяше.
— Твоето адвокатче Морланд, изглежда, е бъркало в буркана с меда на юридическата фирма „Тейлър“ — ухили се победоносно Куентин.
— Без майтап? — изненадано подсвирна Уолтърс.
— Няма майтап — тежко кимна шефът му. — Сведенията ми са абсолютно достоверни!
— Но нали Морланд е бил съдружник? — озадачено го изгледа детективът.
— Аха — кимна дебелият.
— От което следва, че ако беше жив, ние нямаше да се забъркваме, нали? Финансовите проблеми между партньорите се решават от гражданския съд.
— Така е. Но в случая може би щеше да се стигне до наша намеса, тъй като Морланд не е бил партньор през цялото време на присвояването… Ако го бяхме спипали да краде служебни пари като обикновен служител, положително щяхме да му предявим обвинение. Но това няма значение… Важното е, че вече разполагаме с мотив за самоубийството.
Уолтърс замислено потърка брадичката си.
— Но защо от фирмата съобщават за това чак сега?
— Може би защото доскоро не са били сигурни. Доколкото съм осведомен, имали са проблеми с приходите. Решили да си направят пълна ревизия и тогава открили, че липсват стотици хиляди долари…
— Това са големи пари! — отново подсвирна Уолтърс.
— Големи са.
— Но защо човек като него трябва да краде? Мисля, че адвокати с неговото положение печелят много!
— Това не ни интересува — сви рамене Куентин. — Важното е, че имаме мотив, който е принудил копелето да скочи в морето. Морланд краде от фирмата, усеща, че ще го пипнат, и избира най-лесния начин… Точка по въпроса!
— Ясно — отново потърка брадичката си Уолтърс. — А жена му знае ли за какво става въпрос?
— Съобщили са й веднага след смъртта му.
— Охо! — Възбудено светнаха очите на детектива. — Искам да видя физиономията на Соловски, като чуе това!
— Твоята партньорка още ли се съмнява? — обезпокои се шерифът.
— За известно време имах такова чувство — избягна прекия отговор Уолтърс.
— Жени — поклати глава Куентин. — Скръцни й със зъби, ако трябва… Но от теб искам веднага да приключиш с това следствие!
— Не очаквам повече проблеми с нея. Особено след тази нова информация…
— Дано е така — присви очи Куентин. — Тази жена нещо не ми харесва…
— Ще се оправя — обеща Уолтърс.
— Имай предвид, че ако Морланд се обърне към пресата, картинката може да изглежда и по-различно — предупреди го шефът му.
— По какъв начин?
— След телевизионното изявление на Брандън Тейлър никой няма да се учуди, ако нещо й се случи — показа острите си зъби шерифът. — Исках да кажа, че една психически нестабилна жена, която не приема смъртта на съпруга си, може да направи куп щуротии… — Очите му не се откъсваха от лицето на Уолтърс.
— Ясно — кимна той. — А на нас ще ни трябва някой умник, който да го поднесе по подходящ начин на медиите…
— Ти разбираш колко е ценна тази информация, нали?