— Ще свърши работа. С твое позволение ще уредя нещата и медиите ще получат каквото им е нужно. А няколко дни по-късно ще обявя и официалното ни заключение — Райън Морланд е извършил самоубийство.
— Добре си ме разбрал — кимна с усмивка Куентин.
Няколко минути по-късно шефът му потегли. Уолтърс гледаше след колата му и си мислеше, че наистина му е дошло до гуша от тази бъркотия около смъртта на Морланд. На всичкото отгоре Соловски отказваше да се вслуша в предупрежденията му. Ако не беше вдовица на Ранди, отдавна нямаше да носи униформа. Той се беше чувствал длъжен да й помогне, но вече край — престъпи ли чертата още веднъж, никой не може да я спаси.
Щом вдигна глава и видя Пол Уърлингтън над себе си, Ребека едва не падна по спираловидната стълба, по която току-що се беше изкачила.
— Какво си въобразявате, че вършите? — изсъска той и заплашително се наведе над нея.
С разтуптяно сърце тя се опита да намери най-невинния отговор:
— Исках да огледам яхтата ви още веднъж. Едва ли ще разберете, но именно тук видях мъжа си за последен път. — Брадичката й решително се вирна нагоре. — Бихте ме разбрали само ако имате представа какво е да загубиш любим човек.
Тези думи очевидно го хванаха неподготвен. Присвил очи, Уърлингтън се извърна към моряка, който я беше посрещнал, и процеди:
— Не каза ли, че тази жена ви е задавала странни въпроси?
Уплашеният човек кимна.
Ребека разбра, че хората от екипажа са предпочели да повикат шефа си.
— Не зная защо толкова се тревожите — с равен глас изрече тя. — Вече ви казах, че желанието ми беше да видя яхтата още веднъж и да попитам моряците, дали са забелязали нещо необичайно. Какво толкова е станало?
— Не мога да бъда любезен с хора, които нахлуват в частната ми собственост! — отвърна с хладен блясък в очите Уърлингтън. — Бих могъл да извикам и полицията!
— Доколкото си спомням, съответният параграф от закона е в сила само тогава, когато това става без разрешение — отвърна тя. — А аз поисках разрешение и го получих.
— Не желая да обсъждам тънкостите на закона с вас! — гневно повиши глас той. — Само ще ви предупредя, че работя с община Ориндж Каунти от много години и мога да се обзаложа на кого от двама ни ще повярват!
„Толкова е заслепен от могъществото си, че не се колебае да ме заплашва с връзките си със силите на реда“ — съобрази Ребека. За нея беше ясно, че Уърлингтън не би бил толкова разярен от присъствието й на яхтата му, ако нямаше какво да крие.
— Добре, можете да повикате лакеите си! — гневно вдигна глава тя. — А аз изгарям от нетърпение да видя заглавията в утрешната преса. Например това, за което се сещам в момента: ВДОВИЦАТА НА ЧОВЕК, УДАВИЛ СЕ СЛЕД ПАДАНЕ ОТ ЯХТАТА НА УЪРЛИНГТЪН, Е ХВЪРЛЕНА В ЗАТВОРА, ЗАЩОТО ПОЖЕЛАЛА ДА ВИДИ ЛОБНОТО МЯСТО НА СЪПРУГА СИ! — На устните й се появи подигравателна усмивка. — Какво ще кажете? Добра реклама за човек, който прави политическа кариера, нали? — Сложи ръце на кръста си и предизвикателно добави: — Хайде, какво чакате? Викайте копоите!
В очите на Уърлингтън се появи налудничав блясък и тя за момент си помисли, че ще я удари.
— И ти си инат като мъжа си! — изръмжа той. После се сепна, но вече беше късно.
Най-сетне бе успяла да го извади от равновесие.
— Значи признавате, че сте имали разногласия с Райън, така ли? — присви очи тя.
— Не съм казал нищо подобно! Забележката ми се базираше само на това, което съм чувал от други хора. — Обърна се, пристъпи към парапета и надникна надолу. — Това ли е лодката, с която дойде тази жена?
— Да, сър — отвърна младият моряк и хвърли кратък извинителен поглед към Ребека.
Тя му кимна.
Уърлингтън демонстративно дръпна ръкав, втренчи поглед в тежкия си златен ролекс и мрачно заяви:
— Давам ви една минута да напуснете собствеността ми!
— Веднага след като ви кажа какво мисля — гневно отвърна Ребека. — Не бях сигурна в подозренията си преди този несдържан изблик от ваша страна, но сега вече съм убедена, че наистина сте имали спор със съпруга ми. Спор за нещо важно, което ви е засягало лично. Какво беше то?
— Говорите глупости — ледено процеди той. — Нямам какво да крия.
— Не забравяйте, че след като Райън е открил нещо за вас, аз също мога да го сторя — хладно му се усмихна тя, после се обърна и започна да слиза по стълбата. Не след дълго излезе на кея и пое протегнатата ръка на Дърк, който я чакаше в лодката.