С известно неудобство Ребека промълви:
— Синди, дойдох при вас за помощ…
— За помощ ли? — сбърчи вежди младата жена. — Госпожо, Джон ми дължи един куп пари! Мисля, че аз имам нужда от помощ!
Стресната от това гневно избухване, тя внимателно я изгледа.
— Колко ви дължи Джон?
— Повече от петдесет бона!
— Петдесет хиляди долара?! — изненадано я погледна Ребека.
— Точно така.
— Но това са много пари!
— По време на брака ни имахме една къщичка, която той продаде и прибра чека за цялата сума — поясни жената, въздъхна и унило добави: — Дължи ми половината от нея и издръжка за две години… Работих като луда, за да го издържам, докато завърши право. Ако ми беше дал поне тези пари, сега нямаше да живея в подобна дупка! — Скочи на крака и нервно започна да подрежда вещите по масата, сякаш това щеше да промени нещата.
— Нима не ви изпраща никакви пари? — учудено попита Ребека, питайки се за какво, по дяволите, харчи парите си тоя тип.
— Отдавна не го е правил — кимна отчаяно Синди. — Все ме залъгва, че скоро нещата му щели да потръгнат и щял да вземе големи премии… — В сините й очи имаше отчаяние: — Вие случайно не знаете ли нещо по този въпрос?
— Не, съжалявам.
— По дяволите! — гневно възкликна Синди. — Значи пак е затънал, копелето му с копеле!
— Какво искате да кажете? — попита я със свито сърце.
— Хазарт.
— Какво?!
— Това му е проблемът на Джон — поясни момичето. — Заради него и се разведохме.
— Не знаех, че Джон обича хазарта.
— Повече от всичко на света — въздъхна бившата му съпруга и се сви на стола си. — Напуснах го, защото непрекъснато обещаваше да престане, но нямаше сили да го стори. Дължахме пари на всички. След развода бях принудена да се обърна към съда и да обявя несъстоятелност.
— Много съжалявам — объркано промълви Ребека. Беше безкрайно изненадана от това, което научи. После се сети нещо и рязко вдигна глава: — А вуйчо му знаеше ли?
— Да — кимна момичето. — Затова го взе във фирмата си. Джон твърдеше, че ако има добре платена работа, ще зареже комара и ще изплати дълговете си.
— Поне опита ли се да го направи?
— Мисля, че да, поне в началото. Но от свои познати в „Анонимни комарджии“ съм чувала, че човек много трудно се отказва от този порок.
— Познавате ли Брандън Тейлър, вуйчото на Джон?
— Лично не, но Джон непрекъснато говореше за него. Съвсем наскоро ми се похвали, че щял да поеме всичките дела и правомощия на вуйчо си, тъй като той ставал сенатор във Вашингтон. Затова да съм имала още малко търпение…
„Дали Катрин знае за плановете на Джон?“ — запита се Ребека и се обърна към жената:
— Имате ли представа за другите дългове на Джон, освен вашите петдесет хиляди?
— Не — поклати глава момичето. — Но положително са стотици хиляди. Когато играе комар, изобщо не знае какво прави… Винаги е сигурен, че големият удар го чака зад ъгъла.
Ребека усети как пулсът й се ускорява. Беше почти сигурна, че е открила кой е задигнал парите от кантората на Брандън.
— Какво друго ви каза за фирмата Джон?
— Ами… Обича да се хвали с големите си клиенти, вероятно защото иска да ме накара да съжалявам… Но прави това рядко, обикновено се оплаква, че го товарят с много работа… — Погледна с надежда Ребека. — Мислите ли, че можете да ми помогнете да получа малко пари? Напоследък съвсем съм го закъсала.
— За съжаление аз също имам доста проблеми — поклати глава тя. — Не само с Джон и Брандън Тейлър, но и с третата им съдружничка — Катрин Денисън.
— Джон ми е говорил за нея — отвърна с разбиране Синди. — Според неговата терминология била страхотна мръсница!
На това Ребека нямаше какво да каже и предпочете да зададе следващия си въпрос:
— А споменавал ли ви е за мъжа ми?
Синди се поколеба, сведе очи и кимна с глава.
— Да. Наричаше го „задник“.
Изненадано я погледна. Никога досега не беше чувала подобно определение за Райън.
— Друго? — попита.
— Няма друго, все такива неща…
Ребека направи опит да се съсредоточи върху причините, които я бяха довели тук.
— Джон споменавал ли е пред вас имената на Пол Уърлингтън и Максуел Холмс?
— Не — отвърна след кратък размисъл тя. — Мисля, че не…