Очевидно това беше всичко, което можеше да научи от младата жена. Бръкна в чантата си, намери една визитка и написа номера на домашния си телефон на гърба.
— Благодаря за времето, което ми отделихте, Синди. — Изправи се и й подаде картичката. — Моля ви, обадете ми се, ако си спомните още нещо.
— Добре — кимна с въздишка тя. В очите й имаше сълзи. — Не можете ли да направите нещо, за да си получа парите? Наистина не издържам повече!
— Ще се опитам. Но не съм сигурна, че Джон ще ме послуша.
— Все пак опитайте! — проплака Синди. — Всеки момент ще пристигне сметката за обучението ми, а аз нямам нито цент!
Ребека се поколеба, после попита:
— И още нещо… Нервен ли беше Джон? Често ли избухваше?
— Разбира се — кимна Синди. — Кой мъж не побеснява?
— А посягал ли ви е? — Следеше внимателно реакциите на другата жена.
Тя сведе поглед към краката си и леко сви рамене.
— Не искам да говоря за това…
„Дали човек, който бие жена си, е способен на хладнокръвно убийство? — трескаво се запита Ребека. — Статистически погледнато — сигурно…“
— Да сте го чули да се заканва на някого? — попита.
— Всеки побеснява… — колебливо отвърна младата жена.
— Заканвал ли се е пред вас да убие мъжа ми? — тихо попита Ребека, без да откъсва поглед от очите й.
Синди объркано мълчеше.
— Искам да разбера дали Джон е споменавал, че иска… мъжът ми да престане да се пречка на пътя му — добави.
— Веднъж каза, че много иска да се отърве от мъжа ви и от Катрин Денисън — колебливо отвърна тя. — Фирмата в крайна сметка е на вуйчо му и той изпитваше опасения, че господин Морланд и Катрин се опитват да го изтласкат на втора линия… Можете да си представите как се е чувствал, нали?
Ребека не отговори, а само въздъхна и сви рамене.
— Добре, още веднъж ви благодаря.
Как ли ще се почувства Катрин, когато разбере, че е следващата жертва в списъка на Джон, запита се тя. Този тип умишлено подчерта пред нея, че Катрин е била изключително вбесена от Райън. Сигурно по този начин е искал да отклони вниманието й от себе си. Ако това е вярно, цялата му история за отношенията между Катрин и Райън може да се окаже лъжа… Усети как започва да мисли за Катрин по малко по-различен начин, но заедно с това нарастваше увереността й, че Джон е замесен в убийството на съпруга й.
19
Ребека погледна листчето в ръката си, после отново вдигна глава към неугледната двуетажна къща. Адресът беше същият, номерът съвпадаше. Беше изненадана, тъй като очакваше, че Джон ще живее на някое по-хубаво място. Но може би това беше от онези къщи, които само отвън изглеждат зле. Защото кварталът не беше лош — малко встрани от Олимпийския булевард, съвсем близо до Ла Чинега. Останалите къщи наоколо бяха спретнати и добре поддържани, с хубави градини.
Натисна звънеца и зачака. Дали хазартът няма пръст в занемарения външен вид на този дом, запита се тя, спомнила си разговора със Синди.
— Кой е? — извика някой отвътре, след като тя беше натиснала звънеца още два пъти.
Гласът несъмнено принадлежеше на Джон, но звучеше някак уплашено.
— Ребека Морланд — отговори тя.
Вратата рязко се отвори.
— Какво търсиш тук?
— Искам да говоря с теб!
— Май имаш лошия навик да се изтърсваш без предупреждение! Защо не използваш телефона да си уредиш среща като нормалните хора?
— Защото това, което се случи на мъжа ми, не беше нормално! — отвърна тя, после го отмести и влезе в антрето.
— Хей, какво си въобразяваш, че правиш? — извика Джон, после предпазливо надникна навън и огледа улицата.
— Очакваш ли някого?
— Да, не… — заекна той. — Всъщност това не е твоя работа!
Ребека направи няколко крачки навътре и изненадано спря. Обзавеждането в малката дневна сякаш бе дар от Армията на спасението: вместо пердета на прозорците бяха опънати спални чаршафи.
— Казвай за какво си дошла — неспокойно изрече Джон.
— Няма ли да ме поканиш да седна?
Той махна с ръка към един стол и повтори:
— Хайде, казвай защо си тук!
— Получих някои доста интересни сведения…
— Какви? — присви очи той.
— Първо, че преди време си бил женен…
— Как разбра? — леко поруменя той.
— О, имам си начини…
— Значи вече можеш да разбереш защо живея в тази дупка — горчиво въздъхна. — Трябваше да покривам огромни разходи, а разводът ме върна на нулата… И все още плащам като луд. — Започна да крачи напред-назад.