— Лъжеш. Стана така, че съвсем наскоро бях на гости на Синди, бившата ти жена…
Джон рязко се извъртя, на лицето му бе изписана тревога.
— Тя твърди, че й дължиш петдесет хиляди долара! Била принудена да обяви банкрут.
— Тази жена е…
— Каза още, че си отчаян комарджия, който дължи огромни суми на хора със съмнителна репутация! — прекъсна го с решителен тон Ребека. — От онези, които без колебание биха ти строшили капачките на коленете!
Лицето му стана мораво, по челото му избиха ситни капчици пот.
— Бившата ми жена ме мрази! Би казала всичко, за да ме очерни!
Ребека се изправи, гласът й прогърмя в тясното затворено помещение:
— Според мен ти си откраднал парите на фирмата! А след това си блъснал мъжа ми от онази яхта и си му приписал кражбата!
— Не! — извика той и разтърси глава. — Това не е истина!
— Защо го уби? Защото е разкрил далаверите ти, нали? Или защото се страхуваше, че не можеш да го обвиниш безнаказано?
— Това са пълни глупости! — гневно извика той.
— Толкова много ли мразеше Райън? — Гласът й изтъня, превръщайки се в писък.
— Ти си луда! Мъжът ти се самоуби, но ти просто не можеш да се примириш с този факт!
— Не! — Стрелна го с гневен поглед. — Ти си бил бесен на Райън, ревнувал си го! Синди твърди, че си планирал да поемеш делата на вуйчо си, за да печелиш тлъсти премии. Казал си й дори, че възнамеряваш да заемеш кабинета на Брандън. Но присъствието на Райън е пречело на плановете ти, нали? Затова ли го уби? — Пое си дъх и без да му дава възможност да реагира, бързо добави: — От колко време си планирал отстраняването на мъжа ми?
— Ребека, ти просто не се чуваш какво говориш! — Джон изправи рамене, очевидно успял да възвърне част от самообладанието си. — Според мен смъртта на съпруга ти се е отразила зле на душевното ти състояние.
— Нима ще отречеш, че мразеше Райън? — не му обърна внимание тя.
— Ненавиждах го и вече ти признах това! — гневно отвърна мъжът. — Той и Катрин ми пречеха да заема полагащото ми се място във фирмата на вуйчо! Но това съвсем не означава, че съм убивал когото и да било! — Енергично разтърси глава. — А ти се държиш като невменяема!
— Нима ще отречеш, че си комарджия? — извика Ребека.
— Не — сведе очи той. — Признавам, че на даден етап имах такъв проблем. Но сега всичко е под контрол.
— Тогава защо живееш в тази дупка?
— Вече ти казах — изплащам страшно много сметки… — Брадичката му се вирна, в гласа му се появи нотка на тържество: — Но съвсем скоро ще купя един страхотен апартамент на булевард „Уилшайър“!
— Вероятно с премиите от делата на Райън, нали?
— Все някой трябваше да поеме тези дела — присви очи Джон. — Но ти само си приказваш. Нямаш доказателства за нищо.
— Излъга ме за отношенията между Катрин и Райън, нали?
— Това ли била работата? — Насмешливо се усмихна той, тръсна глава и добави: — Не, скъпа. Казах ти истината.
Ребека изпита толкова силно желание да се нахвърли върху него, че чак се изплаши. Но умът й продължаваше да работи. Как и къде се вместваха далаверите на Джон в онова, което очевидно криеше Уърлингтън? Какво общо имаше между Джон и Холмс? Искаше й се да го попита, но се сдържа. Нещата бяха прекалено объркани.
— Би ли си тръгнала, ако обичаш? — насмешливо я изгледа Джон. — Нямам какво повече да ти кажа.
— Добре, ще си тръгна — стисна зъби тя. — Но пак ти повтарям, че ще разбера защо ме лъжеш и каква е истината за изчезналите от фирмата пари. Тогава наистина ще загазиш!
Обърна се, изтича към входната врата и с всичка сила я затръшна след себе си.
На другата сутрин, уморена и в отвратително настроение, Ребека се качи в колата си и напусна паркинга на банката „Сенчъри Хил“. Беше станала рано и след доста продължително ровене в семейните снимки най-сетне бе успяла да открие това, което й трябваше: фотография на хората от юридическата фирма, направена по време на някакъв пикник.
С тази фотография и с банковата книжка от куфарчето на Райън тя потегли за банката. Предварително подготвената й версия гласеше, че се опитва да открие един свой клиент, който си забравил книжката по време на служебен разговор между двамата.
Отговорът на банката беше точно такъв, какъвто се бе опасявала: те нямат право да дават информация за клиентите си без съдебно разрешение или нотариално заверено пълномощно.