Макар да бе получила уверенията на детектив Соловски, че след като Уолтърс си изми ръцете по делото „Морланд“, тя ще продължи разследването сама, Ребека искаше да се свърже с нея и да й съобщи новите неща, които бе успяла да открие. Остави няколко послания в службата й, но тя не се обаждаше.
В крайна сметка реши да отиде до участъка просто защото не знаеше как другояче да се свърже с нея. Може би ще успее да я изведе за няколко минути навън, далеч от онзи навъсен тип Уолтърс. А дори и да не успее, Соловски все пак ще разбере, че трябва да поговорят. И може би ще й даде домашния си телефон или пък ще измисли нещо друго.
Паркира пред шерифската служба на Марина дел Рей и влезе в сградата. Отиде направо в общото помещение, където се намираше бюрото на Соловски.
— Какво желаете? — намръщено я изгледа Уолтърс.
По дяволите! Тоя тип беше тук, освен това дори не направи опит да се държи любезно!
— Бях наблизо и реших да намина — отвърна Ребека, обърна се към Соловски и добави: — Искате ли да изпием по едно кафе?
— Не мога — без да я погледне, промърмори жената детектив и продължи да пише.
Ребека остана изненадана от поведението й.
— Между другото, госпожо Морланд — изгледа я намръщено Уолтърс, — трябва да ви уведомя, че приключвам разследването на обстоятелствата около смъртта на съпруга ви.
— Страхувам се, че не ви разбирам — отвърна тя и отново погледна към Соловски, но жената упорито отказваше да вдигне глава. Усети, че нещо не е наред.
— Открихме мотива, който търсехме — злорадо я изгледа Уолтърс.
— Така ли? — попита със свито сърце.
— По всичко личи, че вие сте подбирали информацията, която споделихте с нас — поясни той. — Току-що научихме, че съпругът ви е бил заловен да отклонява средства от фирмата, а вие сте били в течение на тази информация още от самото начало. Но не си направихте труда да я споделите с нас.
— Ами… — За момент просто не знаеше какво да каже. Вече й стана ясно защо тези двамата я гледат като заразноболна. — Не я споделих, защото не повярвах на нито дума от нея. А сега вече съм сигурна, че Райън е станал жертва на шантаж, мога да ви кажа и името на човека, който го е направил. — После им разказа всичко, което бе научила от бившата съпруга на Джон Евънс.
Лицето на Уолтърс остана безизразно.
— Госпожо Морланд, може би ще се изненадате, но ние работим върху доста други неща извън следствието за смъртта на мъжа ви — хладно изрече той. — А след като получихме информация относно мотивите, които са го накарали да скочи в океана, ние сме длъжни да приключим това следствие с мнение за самоубийство!
— Не бива да го правите! — прошепна, усетила как тялото й се вледенява от ужас. — Моля ви! Нещата вече се изясняват! Защо поне не…
— Решението вече е взето, госпожо Морланд! — прекъсна я с вдигната ръка Уолтърс. — Следствието е приключено. Единственото, което можем да ви посъветваме, е да си намерите добър адвокат!
С тези думи детективът разтвори някаква папка.
— Моля ви! — простена Ребека, обръщайки се директно към Соловски. — Не правете това! Разполагам с нова информация, която променя всичко!…
— Съжалявам, госпожо Морланд — поклати глава тя. — Нищо не мога да направя. — После стана, взе някаква папка и напусна помещението.
Ребека гледаше след нея със зяпнала от изненада уста. Как да ги накара да я изслушат? Огледа се и видя очите на доста хора, приковани в нея. Нима всички я мислят за смахната?
Напусна участъка прегърбена, сякаш понесла целия враждебен свят върху раменете си. Партньорите на Райън бяха обещали да не споменават на никого за кражбата, но явно бяха нарушили дадената дума. И тримата? Или само един от тях?…
20
Новината за присвояването, което беше извършил Райън, се появи първо в пресата, а след това я подхванаха радиото и телевизията.
Ребека имаше чувството, че е попаднала в някакво странно увеселително влакче, разтърсвано от емоции. В един момент изпитваше дълбок срам и не смееше да гледа хората в очите, сигурна, че всички смятат съпруга й за обикновен крадец. В следващия я обземаше силен гняв, придружен от парливата решимост да опровергае тези обвинения. За жалост люшкането между двете състояния заплашваше да изцеди силите й докрай.
В крайна сметка стигна до решението да направи нещо, каквото и да е то. В противен случай имаше опасност да се парализира от бездействие и да обърне гръб на разследването.