Стана рано и потегли по магистралата за Марина дел Рей с надеждата да стигне до Манхатън Бийч преди обичайните сутрешни задръствания. Излезе на булевард „Кътлър“, после пое по панорамния път, по който най-бързо щеше да стигне до дома на Катрин. Дано да не я изпусне…
Между Марина дел Рей и Редондо Бийч се простираше дванадесеткилометрова ивица от прекрасни плажове, които бяха общинска собственост. Най-хубавите терени, разположени около Хермоза Бийч и Манхатън Бийч, вече струваха цели състояния, тъй като все повече градски жители искаха свое късче от красивата калифорнийска природа.
Лесно откри адреса на жилището й и натисна звънеца на модерна къща с изглед към морето, намираща се в района на Странд. Никой не отвори. Реши, че Катрин все още не е приключила с джогинга, и седна на ниската ограда встрани от бетонната пътечка, по която хората бягаха за здраве, караха велосипеди или ролкови кънки.
Утринният въздух беше все още хладен, а небето — покрито с облаци. Въпреки ранния час цареше доста голямо оживление. През няколко минути Ребека ставаше и енергично се раздвижваше, за да се стопли.
В далечината най-сетне се появиха двама души. Поне от разстояние жената й заприлича на партньорката на съпруга й. Няколко минути по-късно Катрин и придружителят й стигнаха до мястото, където седеше Ребека.
Катрин беше облечена в марков екип, русата й коса бе скрита под шапка с козирка.
Мъжът с нея наближаваше тридесетте — висок и слаб, с кестенява коса и открито лице. „Доста е привлекателен — призна в себе си Ребека. — Дали е гадже, или просто съсед на Катрин?“
— Здрасти! — подвикна тя.
Другата жена очевидно се изненада от появата й и за момент не беше в състояние да промълви нито дума. Вероятно това й се случваше за пръв път, отбеляза с горчива ирония Ребека.
— Аз съм Тони Некосия — рече високият мъж, усмихна се и й подаде ръка, очевидно решил да им помогне да излязат от неловкото положение.
— Приятно ми е — отвърна на усмивката му Ребека и пое ръката му.
— Случило ли се е нещо? — рязко попита Катрин.
— Да — кимна тя. — И бих желала да го обсъдим на спокойствие, далеч от всякакви офиси. — Очакваше, че след тези думи Катрин ще се извини пред партньора си в бягането и двете ще останат насаме.
Но другата жена измъкна снопче салфетки от джоба на анцуга си, попи потта от лицето си и кимна:
— Слушам те.
Ребека се поколеба, хвърли кос поглед към Тони и подхвърли:
— Не съм сигурна, че ще искаш и някой друг да го чуе…
— Нека аз преценя това — нетърпеливо махна с ръка тя.
Лишена от избор, Ребека сви рамене и започна:
— Открих някои не особено приятни неща за партньора ти Джон Евънс и реших, че трябва да ги чуеш… Според мен те хвърлят важна светлина върху кражбата във вашата фирма, особено след това, което се пише в медиите… — Замълча, предлагайки й последен шанс да запази поверителния характер на информацията.
Но другата жена само я изгледа и кимна:
— Продължавай.
„Е, хубаво — рече си Ребека. — След като на теб не ти пука, защо трябва да ми пука на мен?“
— Преди два дни се срещнах с бившата съпруга на Джон — обяви тя.
— Бивша съпруга? — повтори Катрин, а в големите й лешникови очи се появи изненада.
— Да — отвърна Ребека. — По неизвестни причини Джон не е искал да се знае за брака му. Във всеки случай бившата му съпруга, която се казва Синди Евънс, има доста сериозни оплаквания от него… След развода Джон задигнал всичките пари от продажбата на семейното жилище и все още й дължи петдесет хиляди долара.
— На твое място не бих приемала за чиста монета обвиненията на една бивша съпруга, Ребека. — Гласът на Катрин прозвуча нетърпеливо и рязко. — Такива жени обикновено имат стари сметки за разчистване.
Макар и изненадана от реакцията й, Ребека продължи да разказва — за страстта към хазарта на Джон, за вероятните му дългове.
— Според мен той има далеч по-основателен мотив за присвояване на пари от фирмата — заключи.
Седнала на бетонния парапет, Катрин развързваше връзките на маратонките си.
— Разполагаш ли с преки доказателства за всичко това? — попита.
— Не — призна тя. — Но никой не ми позволи пряк достъп до счетоводството на вашата фирма.
— Но аз не мога да обвиня партньора си в кражба просто ей така — щракна с пръсти Катрин. — За това са нужни доста повече доказателства от обвиненията на бившата му съпруга.