— Точно това е причината да съм тук — отвърна Ребека. — Надявам се ти да извършиш проверката, просто защото Райън е мъртъв и не може да се защити, а Брандън положително ще направи опит да прикрие племенника си.
— Май пропускам нещо — промърмори другата жена, свали шапката си и прекара пръсти през косата си. — Нали ти казах, че вече проверих нещата около липсващите суми? Резултатите от тази проверка ме задоволяват напълно. А на теб ти бяха показани всички документи, които доказват вината на съпруга ти.
— Момент! — спря я Ребека. — Вие с Брандън отказахте ревизия от независим експерт и аз бях принудена да се задоволя с това, което ми давате. Но във въпросните документи имаше доста задраскани редове и за опитен юрист като теб не е трудно да разбере, че вероятно става въпрос за подправяне.
— Едва ли някой е предполагал, че ще ме излъже толкова лесно! — гневно повиши тон Катрин. — Страхувам се, че не мога да направя нищо, без да получа доказателства за твоите твърдения!
Ребека се смая от това отношение.
— Нима не виждаш, че разкритията за Джон променят всичко? — попита. — Вероятно е дължал стотици хиляди на хора, които са готови на всичко, за да си получат парите обратно. От друга страна, няма никакви следи от парите, които мъжът ми уж е присвоил. Няма тайни банкови сметки, няма скъпи покупки. Стотици хиляди долари не могат да се изпарят във въздуха, просто ей така!
— Изобщо не възнамерявам да обсъждам с теб въпроса за местонахождението на тези пари! — отсече Катрин. — А що се отнася до Джон, той получава шестцифрена заплата и спокойно би могъл да си позволи да проиграе част от нея на комар, след като това му харесва. — Равнодушно повдигна рамене. — Но това не е моя работа.
— За бога, Катрин! — отчаяно извика другата жена. — Нима не разбираш, че ти соча логическата връзка между изчезналите средства и комарджийската слабост на Джон? Нима отказваш да приемеш, че той би могъл да убие Райън, за да прикрие кражбите си?
— Не става въпрос за обстоятелствата около смъртта на Райън! — твърдо отсече Катрин. — Отнася се за слухове и догадки, от които страда не само репутацията на фирмата, но и предизборната кампания на Брандън!
— Никакви избори и никакви репутации не могат да бъдат по-важни от доброто име на Райън и истината около смъртта му! — гневно извика Ребека. — Не може в името на някакви тънки сметки да оставиш убийците ненаказани! — Пое дълбоко дъх и отчаяно добави: — Нима няма да извършиш тази проверка, дори и само по морални съображения?
Тук за пръв път от началото на разговора се намеси Тони:
— Катрин, струва ми се, че Ребека повдига доста интересни въпроси. Не можеш ли да извършиш тази проверка без знанието на Джон?
Младата жена забеляза гневния поглед, който му хвърли Катрин. Явно не му позволяваше да се бърка в делата й. Но тази неочаквана помощ й даде нови сили.
— Наистина ще ти бъда благодарна, Катрин — умолително изрече.
Катрин помълча известно време, после неохотно кимна:
— Е, добре. Ще видя какво мога да направя. Разбира се, ако изобщо има какво да се прави.
— Само това искам от теб — усмихна се Ребека.
— Отивам да се преоблека, защото закъснявам за работа — сухо приключи разговора другата жена, обърна се и влезе в къщата.
Ребека се усмихна на Тони и махна с ръка за сбогом. Той й отвърна с окуражаващо намигване. „Какъв добър човек — рече си с въздишка тя. — Какво прави с жена като Катрин?“
В пет и половина следобед Ребека вече бе заела позиция пред кантората на „Тейлър, Денисън & Евънс“. Озадачена от нежеланието на Катрин да се разрови в пороците на партньора си, тя стигна до решението, че трябва да го стори сама. На седалката до нея имаше книжна торба със сандвичи, чипс, бонбони и термос с горещо и силно кафе.
Беше взела колата на Люси — една раздрънкана барака, но в нея имаше всички шансове да остане незабелязана от Джон.
Беше облякла един от старите екипи за бягане на Райън, топъл и удобен. Беше обула маратонки. Макар да смяташе, че я очаква досадно висене в колата, все пак реши, че трябва да е готова за всякакви изненади.
Черното порше на Джон най-сетне изскочи от подземния гараж на сградата. Видяла в каква дупка живее този човек, Ребека стигна до заключението, че част от комарджийските заеми са били използвани за тази скъпа кола, просто защото Джон Евънс държеше да изглежда преуспяващ адвокат в очите на околните. А ако изобщо се среща с жени (нещо, в което тя силно се съмняваше), той едва ли ги канеше в дома си.