Пропусна две-три коли между себе си и поршето, после натисна газта. Беше си сложила слънчеви очила — от онези, които променят цвета си в съответствие със силата на светлината и позволяват да се вижда почти в пълен мрак. Червената й коса бе скрита под шапка за бейзбол, а очуканата кола й даваше всички шансове да остане незабелязана.
Проследи Джон по Бевърли Драйв, после, след поредица от завои, излязоха на магистралата „Санта Моника“. Колата на Люси започна да издава странни шумове и тя мълчаливо се помоли на Бога Джон да не е тръгнал някъде надалеч. Изобщо не й се мислеше за разликата в мощността на двете коли.
Движението беше оживено. Джон непрекъснато шареше из различните платна на магистралата, шофирайки нервно, както винаги. Няколко минути по-късно рязко зави надясно и без никакво предупреждение се насочи към изхода за магистралата „Сан Диего“. Ребека го последва с цената на опасна маневра и гневно прехапа устни. Не понасяше шофьорите, които не си правят труда дори да дават мигач.
След известно време той напусна и тази магистрала, колата му се стрелна по локалното платно и спря пред „Холивуд Парк Казино“ — един клуб за картоиграчи в Ингълууд, където имаше ограничения върху залозите.
Ребека изчака десетина минути в колата си, после смъкна бейзболната шапка, навлече дълъг шлифер и се отправи към входа на заведението. Просторното помещение бе ярко осветено от неонови тръби, украсата му се състоеше от изкуствени палми в саксии. Тук нямаше нито игрални автомати, нито маси за рулетка или блек джек. Огромната зала бе запълнена от квадратни масички за карти, повечето от посетителите очевидно играеха покер.
Ребека внимателно заобиколи мястото, на което със свалено сако и навити ръкави на ризата се беше настанил Джон. Не го изпускаше от очи. Лицето му светеше от възбуда, ръцете му нетърпеливо се протягаха да поемат картите. По нищо не личеше, че се е преборил с комарджийската си страст.
В края на обиколката си по периферията на просторната зала откри и един ресторант. Полупразен, тъй като посетителите очевидно предпочитаха храната да им се сервира там, където играят. Тя се настани на бара, поръча кафе и някакъв пай. В залата беше по-интересно, но не можеше да рискува да бъде забелязана от Джон.
Няколко часа по-късно Джон най-сетне се появи на изхода. Възбудата бе изчезнала от лицето му и изглеждаше доста разстроен. След него излезе още някакъв тип и двамата започнаха да спорят. Пулсът на Ребека се ускори и тя бързо свали страничното стъкло на колата. Чу гласовете им, но не успя да различи думите. Джон очевидно се опитваше да убеди събеседника си в нещо.
Чудеше се дали това не е един от кредиторите му. Напрегна взор, опитвайки се да запомни чертите му. По-късно щеше да направи опит да го разпита, но сега най-важното беше да не изпусне Джон. Изчака го да влезе в колата си, преброи до двадесет и го последва. Той излезе на магистралата и пое по пътя към дома си.
Поршето зави в уличката, на която беше къщата му, а тя за миг си помисли да го остави и да се върне в клуба. Но колата на Люси едва ли щеше да издържи още едно пътешествие, даде си сметка тя и с въздишка изключи двигателя. Реши да остане още малко, просто за да се увери, че Джон е приключил с комарджийските си занимания за тази нощ.
На една пряка преди къщата поршето отново зави. Едва сега Ребека забеляза, че зад редицата къщи има още една тясна алея. Очевидно от нея се влизаше в гаражите. Насочи колата право напред и паркира през две къщи от входа на Джон. Реши да изчака, докато прозорците му светнат, а след това да се прибере.
Заслушана в радиото, изгуби представа за времето. Стреснато погледна часовника и установи, че стои тук вече десетина минути, а прозорците отсреща продължават да са тъмни. Странно, рече си тя. Освен ако Джон не е от хората, които от вратата скачат направо в леглото, без да си правят труда да включат осветлението. После я обзе тревога. Дали не е забелязал, че го следи, и е извъртял някакъв номер със задната алея? Но в това нямаше смисъл, особено ако е решил да си ляга.
Дали да мине по задната алея? Улицата пред нея беше почти неосветена и абсолютно пуста. В средата на седмицата хората си лягат рано.
Зае се да брои къщите от едната пресечка до другата просто за да изчисли коя поред е тази на Джон, гледана откъм задната алея. После бавно потегли. Тук цареше непрогледен мрак, сърцето й се сви, а кожата й настръхна. Мислеше да кара с изключени фарове, но това се оказа невъзможно.