След тези обяснения полицаят си записа телефонния й номер и попита дали тя ще уведоми близките на Евънс, или да го стори той.
— Аз ще го направя — кимна тя.
Изчака полицаят да се отдалечи и се замисли. Ще бъде добре, ако бъде първата, която разговаря с Джон. После вече би могла да повика и Брандън. Дано по-скоро дойде в съзнание!
Все още се колебаеше как точно да постъпи, когато към нея се приближи висок афроамериканец с лекарска престилка.
— Вие ли придружавате Джон Евънс? — попита той и небрежно се отпусна на съседния стол.
— Да — разтревожено го погледна Ребека. — Как е той?
— Страхувам се, че не е много добре — поклати глава лекарят. — Дойде в съзнание, но има вътрешен кръвоизлив. Налага се спешна операция, чакаме да дойде хирургът.
— Явно състоянието му е доста сериозно — подхвърли със свито сърце тя.
— Така е — мрачно кимна човекът.
— Мога ли да го видя за минута?
Лекарят се поколеба.
— Моля ви! — прошепна настоятелно тя.
— Добре, но за малко — отстъпи с въздишка той.
— Няма да се бавя!
Бяха оставили Джон не в стая, а по-скоро в нещо като ниша, отделена със завеси. Лицето му беше бледо, очите — подпухнали. Очевидно го бяха пребили здравата.
Позна я веднага, въпреки че едва гледаше.
— Ти… Ти спаси живота ми… — прошепна.
— Чаках те пред блока, исках да поговорим — бързо изрече Ребека. — Видях, че не включваш осветлението, и… Грабеж ли беше?
— Така казах на ченгетата… — В погледа му се появи несигурност. — Но мисля, че беше един от онези, дето залагам при тях… — Думите му едва се разбираха.
— Много ли им дължиш? — попита Ребека, изненадана от признанието му.
Той само кимна с глава.
— Обещах да се свържа с близките ти — рече тя. — Ще се обадя на Брандън.
— Не! — простена той. — Не му казвай…
— Но защо?
— Той… Той ще побеснее…
— Как така ще побеснее, нали ти е вуйчо? Сигурна съм, че ще ти помогне, особено след като разбере, че животът ти е в опасност…
— Холмс веднъж ми помогна… Беше сделка… Този път вече не… — Джон замълча, гърдите му мъчително се повдигаха.
Чула името на Холмс, Ребека изведнъж се напрегна. Трябваше да разбере какво означават думите на Джон.
— Не се напрягай, отпусни се — рече тя и успокоително го потупа по ръката.
— Отидох… сам… — сякаш не я чу той.
— Да се видиш с Холмс ли? — напрегнато попита тя, спомнила си, че онази вечер го беше видяла да спира пред къщата на Холмс със загасени светлини.
— Да… — кимна раненият. — Неговите връзки… Те оправиха нещата първия път…
Думата връзки я накара да се замисли. Прозвуча й зловещо, като мафия…
— Той… Той се изсмя и… каза да се махам…
Към леглото се доближи сестра на средна възраст и направи знак на Ребека, че трябва да си върви. В същата секунда някой оттатък завесата извика за нов спешен случай и сестрата бързо се отдалечи.
Видя, че очите на Джон са затворени, и остана мълчалива край леглото. Беше объркана.
След малко той премлясна и отвори очи.
— Може би няма да… няма да издържа…
— Не говори глупости! — опита се да го ободри тя, но сърцето й се свиваше от страх. — Ще се оправиш!
— Не… Чувствам се особено… Тялото ми изтръпва…
Тя настръхна. Нима наистина умираше? Беше й причинил злини, беше се държал зле с нея, но това не означаваше, че трябва да умре…
— Сега ще ти възстановя кръвообращението — каза, хвана ръката му и започна да я разтрива.
Той едва забележимо й се усмихна и сякаш се унесе.
Ребека беше обзета от паника. Кой щеше да даде отговор на въпросите й, ако Джон умре? Не, това не биваше да се допуска! Изчака го да отвори очи и тихо попита:
— Каква сделка сключиха Брандън и Холмс?
— Не ми каза… — с мъка се раздвижиха устните му.
Ребека потръпна и се наведе напред. Не искаше да го притиска, но чувстваше, че това може би е последният й шанс.
— Джон, имаш ли нещо общо със смъртта на Райън? — Сърцето й биеше лудо в очакване на отговора.